Когато протегнатата й ръка беше само на няколко сантиметра от пулта, красавицата отпусна глава върху килима и тялото й се заизвива в гърчове, които Руиз взе за предсмъртни. Той заскърца със зъби, всичко пред очите му се разлюля. Бившият агент си спомни за Низа, но само за миг — отчаянието му беше прекалено дълбоко, за да мисли за жената, която му беше толкова скъпа.
Ала в този момент полумъртвата блондинка отново вдигна глава и протегна ръка напред в последен отчаян опит. Треперещият й пръст докосна пулта и страшните клещи на уреда пуснаха Руиз. Той омекна и се строполи долу. Внезапното освобождаване така го порази, че той дълго лежа неподвижно, без да е в състояние да започне да мисли и да действа.
После пленникът се изправи и с удоволствие свали от себе си омразните ремъци и ги разкъса на парчета. След като се освободи напълно, той взе захвърления наблизо отломомет на един от наемниците на Реминт. И чак тогава се обърна към жената, която го бе освободила.
Тя лежеше неподвижно и само очите й, следящи движението му из стаята, показваха, че все още е жива. Руиз клекна до нея и огледа раната й. Усилията от последните минути само бяха влошили положението й. От изходната рана под плешката й на тласъци течеше алена артериална кръв. Лицето й беше посиняло. Жената се опитваше да каже нещо, но не успяваше.
— Да — изрече Руиз, опитвайки се да я утеши. — Сега ще тръгна след него и ако успея, ще го убия.
В очите й се мярна съмнение, но в тях нямаше никакъв упрек. Тя почти се усмихваше. После спря да диша и очите й помръкнаха.
Бившият агент събра останалите оръжия, взе бесния нашийник и неуверено пристъпвайки с все още неподчиняващите му се крака, излезе от стаята.
Едва когато напусна двореца за развлечения и вече крачеше към лагуната, се сети, че така и не си беше изяснил в какво състояние е Кореана. Забави крачка. Изкушението да се върне и да провери беше огромно, но ако тя се беше свестила и бе извикала своите хора, злополучната стая щеше отново да се превърне в прекрасен капан.
Руиз продължи напред. В главата му упорито се въртяха мисли за несъвършенството на собственото му насилие и той проклинаше глупостта си.
Пристанът вече се показа пред него, а Руиз продължаваше да се ругае за непростимата необмисленост на постъпките си в последно време. Внезапно до него достигна слаб, но неприятен звук. Агентът рязко се спря и се постара да се съсредоточи върху заобикалящия го свят.
Той се заслуша и разбра, че някъде далеч, от другата страна на лагуната, някой крещи. Звукът се отличаваше със смайваща отмереност, сякаш онзи, който пищеше, правеше пауза само за да си поеме по-дълбоко въздух.
По всяка вероятност нещастникът не беше от приятелите на Руиз Ау. Мъката и страданието бяха част от живота в Морекупчина. Но Руиз беше отсъствал няколко дълги часа. Кой знае каква пакост би могъл да измисли през това време Публий?
Агентът докосна закрепения за колана му бесен нашийник. Ако творецът на чудовищата му е подготвил капан, нашийникът можеше да се окаже част от него. Безумният хирург явно смяташе използването на това устройство по отношение на него за унизително ограничение на свободата му и за тежка обида на достойнството му. Може би беше изоставил надеждата да си върне властта над фалшивия Юбере. Може би беше сметнал положението за прекалено опасно, още повече, че сега бе замесен и Реминт. Или друг вариант — в плановете на създателя на чудовища можеше да има определена граница, която събитията от последните часове са го накарали да прекрачи.
Необходим ли беше Руиз Ау на Публий? Поради абсолютните безволевост и бездействие от страна на фалшивия Юбере, крепостта вероятно беше в пълен безпорядък, което щеше да му позволи да проникне в нея по същия начин като първия път. Възможността да реализира тази идея без помощта и знанието на стария си враг беше невероятно привлекателна. Но Руиз със съжаление поклати глава. Публий все още му беше нужен.
В този момент му хрумна още една версия: а ако е крещял именно Публий, защото Реминт се е добрал до него? Не, кой знае защо, беше сигурен, че пленникът е избягал благополучно, решил да се примири със загубите, и е напуснал полесражението.
Руиз свали от колана си нашийника, замахна и го запрати колкото се може по-нависоко, така че той пресече охранителното поле на пристана в най-високата му точка. Последва ярко избухване и ушите на агента заглъхнаха от грохота. Секунда по-късно се разнесе и втори взрив.
И в този момент агентът забеляза, че виковете са престанали.
Много преди да се добере до батискафа, Руиз вече знаеше какво точно е направил Публий. Главата на Олбани се открояваше като бледо петно на фона на кулата на перископа. Кръвта беше оцветила металната обвивка с тъмни ивици. Когато корабчето се приближи още повече, Руиз видя тялото на приятеля си, което се полюляваше върху спокойните води на лагуната. Ръцете и краката все още потрепваха ритмично под действието на невроразрушителите, прикрепени към тялото от Публий.