Преследвачът тръсна глава, закачи тоягата на колана си и започна да се спуска.
Когато Руиз най-накрая се озова на дъното на шахтата, не можеше да повярва, че е оцелял. Два пъти „алпинистът“ се подхлъзваше и се спасяваше от падане, едва успявайки да се хване за стълбичката. Веднъж част от стълбичката под него се откъсна и го заби в отсрещната стена, така че разузнавачът едва не изпусна скобата, за която се държеше. Но тези приключения вече му изглеждаха като дребни препятствия, макар че нараненото рамо започваше да го наболява.
Шахтата беше взривена на три от равнищата, сякаш Реминт специално беше слагал мини, за да раздели оцелелите сили на противника към различни източници на опасност. От абсолютната тишина, която беше надвиснала над някога кипящите от дейност лаборатории на Публий, Руиз стигна до извода, че този план е свършил работа.
Започна да се безпокои, че Реминт вече е убил създателя на чудовища или го е изтезавал до такава степен, че го е направил абсолютно безполезен.
— Значи така гледаш сега на нещата? — промърмори той на себе си.
„Колко е глупаво — помисли си — да си спомняш за логиката, когато вече е прекалено късно.“
И влезе в мъртвите лаборатории.
Тишината потискаше и депресираше. Руиз се прокрадваше през етажа, притичвайки от едно укритие до друго и често се спираше, за да види дали не са останали някакви прибори или хора, които биха могли да му попречат. Но нищо не нарушаваше мълчанието на смъртта.
Тук-там той се натъкваше на телата на инженери, които, очевидно, са се въоръжили с каквото им падне — скалпели, ножове от масите… и са ги запращали срещу Реминт. Агентът взе от един от покойниците хирургически нож с дълго тънко острие и го завърза с някакъв парцал за ръката си, така че ръкохватката да бъде малко над китката му. Нито една от палките не беше по-удобна от фермерската тояга и той я остави със себе си.
Няколко от последните жертви бяха живели достатъчно дълго, за да успеят да допълзят под приборите и стелажите. Нима Реминт беше изразходвал част от смъртоносната си реакция? Може би беше започнал да се изморява? А ако бе ранен? Това изглеждаше доста обнадеждаващо и настроението на Руиз донякъде се оправи.
Когато дочу звън от удара на стомана със стомана, той удвои предпазливостта си, но скоро откри, че този звук идва от изсечен в небостъргача амфитеатър, където ниски, подобни на мечки воини продължаваха да се млатят с предишния плам. Събитията в лабораторията явно не бяха повлияли на вродената им свирепост. Те бяха все още доста на брой. Руиз реши, че им предстои последния етап от елиминационните боеве. Остана за минута да погледа сражението, почти завиждайки им за примитивността на кипящите страсти.
После разузнавачът измина още няколко крачки и застина пред аквариумите, където Публий държеше двойниците си. Поддавайки се на порива, той отмести екрана, осигуряващ уютна тъмнина на обитателите на течността. Трите копия на създателя на чудовища започнаха да се въртят неспокойно, изпъвайки меките си тела и неловко прикривайки очи. Руиз бе обзет от такава омраза, че му стана трудно да диша. Това, че клонингите не бяха виновни за престъпленията на оригинала, изобщо не се отрази на силата на емоциите на агента.
Руиз се зачуди дали да не вземе със себе си един от тях, но съобрази, че клонингът не знае нищо за текущите нареждания и местоположението на господаря си, а и още не прилича на него. Фалшивият Юбере не би си и помислил да признае авторитета на подобна твар.
Разузнавачът се наведе и докосна пулта за управление. Хранителният разтвор, поддържащ жизнените процеси на клонингите, започна бавно да изтича от аквариума. Съществата започнаха да се извиват и да блъскат по дебелите стъклени стени, зад които бяха затворени. Най-близкият от тях отвори подпухналите си очи и злобно ги впери в мъчителя си. Закрещя нещо, но прозрачната бариера заглушаваше звуците. Руиз дръпна обратно екрана и ги остави да дишат в тъмнината.
Чу тропота на ботушите на Реминт тъкмо навреме, за да успее да се мушне под най-близката маса. Наблюдаваше с разтуптяно сърце как убиецът се появи зад ъгъла, мъкнейки след себе си летящ мехур с привързана към него носилка. На нея лежеше човек, завързан с широки ремъци. Отначало Руиз не го позна, но когато той вдигна ръце в театрален жест, доколкото му позволяваха ремъците, разузнавачът разбра, че това е Публий. Виж ти, създателят на чудовища още беше жив.
Руиз с удоволствие забеляза, че видът на Реминт е доста окаян. Бронята над лявото му бедро висеше на късове, той забележимо накуцваше. Доспехите на лявото му рамо бяха само леко повредени, но самата ръка висеше като бич, макар че продължаваше да стиска отломомета. В дясната си ръка убиецът държеше вибронож, а кабелът от летящия мехур бе завързан за халка на колана му.