После принцесата се озова на високата тераса — любимото й място в двореца. Слънцето осветяваше ярко града и принцесата почувства смайване, примесено с благоговение. Дворецът, големият град и целият огромен Фараон зад стените му — всичко това принадлежеше само на нея.
Зави й се свят от възторг, тялото й стана толкова леко, че Низа не се изненада, когато широките ръкави на роклята се превърнаха в криле. Девойката се издигна във въздуха, движенията й бяха стремителни и нечовешки грациозни.
Дворецът бързо се смаляваше, слънцето ставаше все по-ярко, но тя се носеше напред и нагоре, все по-бързо и по-бързо, докато накрая крилете лумнаха, а тя самата се превърна в комета с огнена опашка.
Безпокойството дойде твърде късно. Принцесата вече бе преминала през слънцето, живителната му светлина беше останала далеч назад. Фараон се превърна в песъчинка, изгубена в пустинята на вселената.
Над нея се намираше нещо, наподобяващо блестящ черен таван — гладък купол без начало и без край. Низа се изплаши, че ще се разбие от тази невидима преграда, но вече не можеше да спре и продължаваше да се издига нагоре.
Накрая върху гладката повърхност се появи малък кръгъл отвор. Девойката осъзна страшната истина: Фараон се намираше в огромна стъклена кана, а тя всеки момент щеше да достигне гърлото й. А ако е затворена с някаква тапа?
Принцесата с лекота се плъзгаше между прозрачните стени и забави движението си едва когато тунелът се стесни. Тя заседна. Протегнала ръце напред, бясно се опитваше да се придвижи с крака и драскаше по стъклото. Крилата се пречупиха, болката й се струваше нетърпима, но девойката продължаваше да се сражава за освобождаването си. Тя се придвижи едва-едва, после още мъничко. Изглежда тунелът възнамеряваше да се стесни съвсем и капка по капка да изсмуче живота от нея. Низа направи конвулсивно движение и успя да погледне отвън, за да види безкрайната звездна пустиня. Кървавите късове на крилата увиснаха, а звездите се оказаха студени огънчета, равнодушно сияещи в невъобразимата далечина.
Девойката беше изплашена, но ужасът внезапно бе сменен от странно чувство на възторг и в този момент въобще не й се искаше да се събужда.
Руиз прекара остатъка от нощта неподвижно седнал, унесен в невесели размисли. Почти нямаше надежда за спасение. Освен ако съществата, които се движеха по магистралата, не се отличаваха с необикновена доверчивост. Защото само страшно наивни създания биха се съгласили да помогнат на толкова подозрителна компания.
Кореана несъмнено щеше да докара механични търсачи или животни-следотърсачи — подобни стандартни средства можеха да се намерят в арсенала на всеки преуспяващ търговец на роби. В зависимост от ефективността на издирващите средства жената щеше да ги хване през деня или на следващата сутрин. Руиз трябваше да измисли как максимално бързо да се измъкнат от опасния район.
През короните на дърветата проблясваха орбиталните платформи на шардите и ярките звезди. Нямаше изгледи да завали дъжд. Жалко, в противен случай задачата на преследвачите би се усложнила.
Можеше да опита да организира засада. Но Кореана несъмнено разполагаше с по-мощни оръжия от бегълците. А ако воинът-морасар, телохранителят й, излекуваше раните си, битката можеше да се смята за предварително загубена.
Не, всичко зависеше от това дали ще успее да намери подходящо транспортно средство, тоест от късмета. Руиз заскърца със зъби в безсилен гняв. Обикновено му вървеше, но би било глупаво да разчита само на това. Късметът съпътства тези, които никога не разчитат на него, а той сега се нуждаеше от късмет толкова, колкото и от въздух.
На разсъмване няколко едри капки дъжд проникнаха през гъстите корони на дърветата. После дъждецът спря, преди още да е започнало да вали.
Глава 4
Руиз правеше обичайните упражнения, за да разкърши изтръпналите си мускули, и подканваше останалите да приключат с утринното си суетене.
Сънят изглежда беше освежил Долмаеро, но въпреки това той се обърна към предводителя с леко недоволен тон:
— Защо не ме събуди?
— Не ми се спеше — отвърна Руиз. — Защо да се измъчваме и двамата?
— Е, добре, само че следващия път няма нужда да ме щадиш. Мога да изпълнявам задълженията си.
— Знам — Руиз премина на внушаващ доверие шепот. — Честно казано, имам работа за теб за днес. Наблюдавай Фломел. Низа също ще го наглежда, но тя не е достатъчно силна, за да му попречи, ако той замисли някоя пакост.