Фараонците най-накрая се нахраниха и сега мълчаливо седяха от другата страна на пристана, безцелно разглеждайки околността.
Руиз се изправи.
— Да тръгваме — решително каза той. — Трябва да обсъдим плановете ми.
Останалите послушно скочиха. Долмаеро с рязко движение вдигна на крака Фломел. Сега фокусникът хвърляше към старейшината на гилдия не по-малко яростни погледи, отколкото към Руиз.
— Да отидем при канала — нареди агентът.
На брега Руиз се зае с обясненията:
— Имаме значително по-сложна задача, отколкото изглежда на пръв поглед. Шлеповете плуват доста бързо, така че всеки ще има само една възможност. Да се надяваме, че на борда няма да има автоматично оръжие или охрана. Освен това не знаем от коя посока ще се появи шлепът. Добре ще е, ако е от север. Но в такъв случай той ще се движи по далечната част на канала.
— Тогава как ще се доберем до него? — попита Долмаеро.
— Добър въпрос. Имам план, може и да сработи.
Руиз огледа дърветата от северната страна на поляната, избра надвиснал над водата дебел клон и стреля в него. Въртящите се парчета желязо го пречупиха и клонът падна в канала, където моментално се разпадна на прах.
Молнех боязливо отстъпи от ръба.
— А аз се надявах да се изкъпя — криво се усмихна той.
Руиз се усмихна и сви рамене:
— Не те съветвам.
Предводителят се обърна към главния фокусник:
— Длъжен съм да те предупредя, маестро Фломел. Ако се опиташ да попречиш, ще стрелям в теб с това оръжие. Естествено, ако Кореана те хване, ще е справедливо възмездие. Но аз не мога да допусна да й разкажеш за нашите планове.
Фломел с труд преглътна, а очите му се разшириха.
— Разбирам — тихо отвърна той.
В този момент илюзионистът приличаше на напълно разумен човек.
Руиз продължи обясненията си:
— Ако видим шлеп, идващ от север, ще се опитам да поваля дървото по такъв начин, че да надвисне над отсамната ивица от канала. После всичките трябва да успеем да прескочим оттатък, преди корабът да се приближи. След това трябва да се наредим равномерно по брега. Аз ще скоча първи и ще помагам на останалите — ще ги хващам от другата страна. Втора — Низа, след нея — Долмаеро и Фломел. Молнех ще е последен. Ще трябва да тичате с всички сили в посока на движението на шлепа, докато се изравните с него. После правите още няколко крачки и скачате. Ако имаме късмет, никой няма да си строши врата при скока.
— Отново тази дума „късмет“ — усмихна се Долмаеро.
— Страхувам се, че е така — сериозно отвърна Руиз.
Бегълците се разположиха в сянката на портала. Долмаеро и Молнех се постараха да избръснат неприлично обраслите си — според разбиранията на фараонците — глави, използвайки кинжала на старейшината. Единият старателно изпълняваше задълженията на бръснар, а другият болезнено се мръщеше заради недостатъчно наточеното острие.
Малко по-късно те неохотно се съгласиха да обръснат Фломел. На Руиз му се стори, че върху простодушното лице на старейшината се мярна злорадо изражение, когато фокусникът направи болезнена гримаса.
В края на краищата татуировките заблестяха върху гладко избръснатите черепи, както се полагаше.
Предводителят вече отдавна беше престанал да се представя за кореняк-фараонец, търгуващ със змийско масло, така че нямаше намерение да се подлага на служещия за бръснач тъп кинжал.
Сега тишината на поляната се нарушаваше само от тихи плясъци и потропвания. Молнех и Фломел тренираха с пръчки и камъчета, за да не изгубят ловкостта на пръстите си. Руиз си помисли, че едва ли щеше да им се наложи отново да практикуват изящното си изкуство, дори и да им се отдадеше да се измъкнат от Суук, но подобна преданост към любимата професия внушаваше уважение.
След известно време и тези звуци престанаха. Внезапно Руиз дочу пляскане на падаща вода. Той обърна глава. Изглежда шумът долиташе от северния край на полянката, където тясна пътечка водеше към гората.
— Чакай тук — нареди той на Низа. — Повикай ме, ако видиш или чуеш нещо необичайно, и най-вече гледай да не изпуснем шлепа.
Руиз тръгна бавно по пътечката. На по-малко от петдесет метра от полянката попадна на фонтан. Той хвърляше малка струя прохладна вода върху бронзова скулптура, изобразяваща някакво пасящо животно. Изящната глава на съществото напомняше главата на елен от Старата Земя, но това животно имаше шест дълги стройни крака. Фонтанът пълнеше малко чисто езерце, обкръжено от ниска бариера от розов гранит. Излишъците от водата преливаха през бариерата и се отичаха в канал.