Той изпрати Долмаеро и Фломел на южния край на полянката.
— Гледайте и слушайте. Ако чуете нещо необичайно, дайте знак. Долмаеро, ако Фломел се опита да пречи, бутни го в канала.
Агентът прегърна Низа и за секунда я притисна към себе си:
— Вие с Молнех ще отидете в северния край.
Девойката го погледна така, сякаш искаше завинаги да запечати в паметта си скъпия образ, после мълчаливо се обърна и се запъти към посоченото място.
Оставаше само предводителят да заеме поста си. Гранитът се оказа доста хлъзгав, но линиите на барелефа бяха толкова дълбоки, че на места успяваше дори да сложи крака си вътре. Руиз внимателно се изкачи и легна между тялото на каменното влечуго и крилото му. Имаше доста добра видимост, така че се надяваше да забележи навреме въздушния кораб. След като се настани възможно най-удобно, Руиз се постара да се отърси от страничните мисли и да се съсредоточи само върху удоволствието, с което ще довърши жестоката жена, причинила на пленниците толкова много зло.
Глава 5
Отначало Руиз не се съмняваше, че всеки момент ще види приближаващия се въздушен кораб на Кореана. Но когато слънцето се спусна зад хоризонта, а катерът така и не се появи, отчаянието се смени с плаха надежда. Още една нощ. Не беше ли прекалено дръзко да моли съдбата за подобна милост? Може би не.
Той така се бе увлякъл в мечтите за отсрочка, че в първия миг не чу отчаяния вик на Молнех.
— Какво става? — реагира най-накрая предводителят.
— Нещо се приближава — не особено радостно отвърна фокусника.
Руиз внимателно се вгледа в проблясъците между върховете на планините — никакви признаци за въздушен кораб. Измъкна се с усилие от укритието си — изтръпналите крайници не му се подчиняваха — скочи на земята и се затътри към Молнех и Низа.
Кореана измерваше с крачки контролната зала на разузнавателния флитър, който бе взела от космическия си кораб.
— Можеш ли да накараш това нещо да се движи по-бързо? — попита жената седналото зад пулта за управление същество.
Пилотът разтегли котешката си муцуна в зловеща пародия на усмивка.
— Да, гос-сподарке. Може и по-бързо. Ако ш-шардите, както винаги, ни гледат, можем да с-се прес-сто-рим на прелесстна комета, която ще пламти около шес-стс-стотин метра. Но с-страхувам с-се, че пос-сле ще с-се наложи да с-спрем.
Очите на съществото проблясваха, то се наслаждаваше на остроумието си.
Кореана не отговори. Тя отдавна се бе научила да се отнася към сарказма на Ленш като своеобразна компенсация за вярната служба. Очевидно подобна наглост беше неразделна част от полукотешкия му мозък. Дори геншите не докосваха това качество, опасявайки се да не засегнат интелекта.
Разбира се, шардите ги наблюдаваха. Собствениците на Суук бяха наложили по достатъчно суров начин своите закони. Те бяха забранили определени видове транспорт, големи военни кораби, големи армейски съединения, ядреното оръжие и много други съвременни удобства. От своите орбитални платформи те наказваха незабавно и жестоко нарушителите.
Естествено, това причиняваше доста неудобства. От друга страна, ако не бяха въведените от шардите строги ограничения, пангалактическата полиция отдавна щеше да се е справила с процъфтяващите на Суук криминални групировки.
— Търпение, само търпение — самонавиваше се Кореана.
Флитърът летеше над розовата степ. Светлосините планини, където бе претърпял корабокрушение катерът с пленниците, все още бяха неясно петно на хоризонта. А слънцето вече се бе спуснало доста ниско. Невъзможно бе да долетят до нужното място по светло, а флитърът не беше приспособен да се движи бавно по земята — единственият начин за придвижване, разрешен от шардите след залез слънце. Щеше да им се наложи да спрат и в такъв случай Руиз Ау щеше да получи заслужената си награда чак на сутринта.
За известно време Кореана се размечта как ще постъпи с този човек, причинил й толкова неприятности. Руиз открадна кораба й, отвлече няколко ценни роби, погуби двама доста полезни помощници и почти довърши горкия Мармо. Сега братът на Ленш — Фенш, се занимаваше с ремонта на киборга в товарния отсек. Досадната медицинска апаратура грижливо лекуваше частите от живата плът, все още останали в механичното тяло. Фенш контролираше робота, ремонтиращ механизмите на Мармо. Кореана си каза, че е сантиментална глупачка. Първо беше спряла, за да прибере киборга и осакатеното му тяло, а после се бе върнала, за да намери батерията на захранването. Ако не беше сторила това, щяха да се доберат до разбития кораб още по светло.