Кореана най-накрая успя да се укроти.
— Къде е Мармо?
— В степта.
— Мъртъв?
— Не знам — Руиз се усмихна възможно най-обаятелно. — Въздушната възглавница служи ли за амортизатор при падане?
Жената побледня още повече, от очите й лъхаше омраза, конвулсивно изкривените устни измърмориха грубо добравитско проклятие. Руиз се колебаеше: струваше ли си да продължи да я изкарва извън кожата й? А защо пък не?
— Но ако те интересува Банеса, то тя определено е мъртва. Удуших я с ето това — той й показа лентата, на която бе закачен пултът за управление на нашийниците.
Кореана се разсмя, но в смеха й нямаше нищо весело.
— Бих искала да го видя… но според мен ти лъжеш, Руиз Ау. Как невъоръжен мъж би могъл да се справи с истинска планина? Ти си нагъл лъжец и измамник и аз ще ти припомня това, когато ви хвана.
Тя се пресегна към ръчката върху пулта за управление и корабът, за отчаяние на Руиз, започна рязко да се снижава.
Пробудилите се фараонци пищяха от ужас, вкопчили се в амортизационната мрежа. Главният фокусник Фломел изкрещя с треперещ от страх глас:
— Лейди Кореана! Аз съм напълно невинен! Непременно щях да предупредя вашите сподвижници, но кой можеше да знае какви ги е замислил този див звяр?
Руиз погледна нататък точно в момента, когато Долмаеро здравата шамароса фокусника.
— Затваряй си устата! — спокойно изрече старейшината на гилдия.
Фломел се опули срещу мъчителя си със смес от възмущение и смайване — как е възможна подобна непочтителност?!
Руиз се съсредоточи върху контролния пулт. Той не можеше да поеме управлението, но и на Кореана засега не й се удаваше да обърне кораба, макар подът под краката им заплашително да се бе килнал към левия борд.
Видеоекранът показваше бурната смяна на емоции върху лицето на жената: тържество, недоумение, после — досада. Тя отново изруга и посегна към следващата ръчка. Катерът се наклони още повече. Сега той се придвижваше на тласъци, карайки пътниците си да стенат и охкат.
Руиз погледна през илюминатора и установи, че носът на кораба е насочен право към най-близката отвесна скала. Агентът побърза да хване ръчката за превключване на скоростта, опитвайки се да забави движението. Катерът, завибрирал заради противоречивите команди, увисна във въздуха.
— Накарай кораба да се спре — плахо помоли Низа.
Кореана очевидно чу тихата молба на девойката.
— Няма да успее! — каза злорадо стопанката на катера.
Корабът се разтресе и отново се понесе към скалата.
— Не мога да върна катера, но дали това ще направи живота ви по-лек? — прошепна търговката на роби.
Руиз дърпаше ръчките без никакъв резултат — катерът окончателно бе излязъл от контрол. Кореана бе впила хищен поглед в лицето на мъжа. Изглежда, тя се надяваше, че видеофонът ще оцелее при сблъсъка и ще й позволи да се наслади на зрелището на мъчителната смърт на беглеца.
В главата на Руиз не бе останала нито една мисъл. Пред очите му стоеше отвратителна картина: ужасно осакатено тяло в разбития и смачкан кораб. Не неговото, а на Низа. После, кой знае защо, си спомни за обезумелия фокусник Кроел, заключен в трюма. Подчинявайки се на внезапен импулс, Руиз пусна безполезните ръчки и хвана пулта за управление на нашийниците. Агентът бе възнамерявал да го използва ако се наложи да бие сънотворно на безумеца. Сега обаче, без да се замисля, натисна бутона на детонатора.
От трюма долетя приглушен грохот, равномерният шум на моторите се смени с отчаяно механично скърцане, сетне настъпи тишина. Руиз се вкопчи в страничните облегалки на креслото и затвори очи.
Последното, което видя преди катерът да рухне, беше застиналото лице на Кореана. Руиз успя само да си помисли, че никога не е виждал нещо по-прекрасно и страшно.
Глава 2
На бегълците невероятно им провървя. Катерът запази хоризонталното си положение при рухването си върху баластрата, покрила талусовия склон. Първият удар почти изхвърли Руиз от креслото, но той успя да се хване за страничните облегалки. На останалите едва ли им се бе удало да сторят същото, но във всеки случай амортизационната мрежа трябваше да ги е предпазила от сериозни наранявания. Корабът продължаваше да се движи нагоре по инерция, обвивката му скърцаше при съприкосновението си с баластрата. После машината забави движението си заради триенето, удари се в издатината на скалата на върха и най-накрая спря, поклащайки се.
Руиз бе имал опасения, че катерът може да прескочи върха. Интересно, какво ли имаше от другата страна на склона — полегат наклон към долината или пропаст? Не помнеше. В последните минути на полета цялото му внимание беше съсредоточено върху лицето на Кореана.