До далечната стена на командната зала се търкаляше морасарът, а ноктите му стържеха по пластмасовото покритие на пода. Той беше напуснал съвсем скоро камерата, в която лекуваше повредената си броня. Днес охранителят вонеше особено отвратително, но Кореана отдавна бе свикнала с миризмата му. В края на краищата това бе цената, която се налагаше да плати за престижа си — не бяха много онези, които можеха да си позволят роб-морасар, при това толкова могъщ воин.
Жената слезе в товарния отсек. Мармо лежеше неподвижно, здраво закрепен за ремонтната апаратура. Долната част на лицето на киборга беше пребледняла, върху кожата бяха избили капки пот, но той най-накрая бе дошъл в съзнание и устните му се бяха изкривили в слаба усмивка.
— Как върви? — поинтересува се сухо Кореана.
— Значително по-добре, благодаря — отвърна старият пират.
Жената поклати съкрушено глава. Тя изпитваше към киборга доста противоречиви чувства. Той от доста отдавна бе неин верен спътник и може би дори приятел. А и ползата от него беше голяма. Но в тази история не се бе оказал на висота. Как иначе можеше да се обясни фактът, че Руиз бе успял да завладее кораба?
— Какво се случи? — Кореана с всички сили се опитваше да потисне раздразнението си.
Окулярите на киборга с тънко свистене промениха фокуса си, сякаш в момента пред тях преминаваше поредица от спомени.
— Изигра ме, сякаш съм малко дете. Не знам какво е станало с Аям и Банеса, но мисля, че са загинали.
— Да — кимна Кореана. Тя беше намерила гигантския труп на надзирателката и останките на хермафродита, захвърлени недалеч от акумулатора на киборга и изкълвани от лешоядите. — Ако може, по-подробно.
— Случи се по време на вахтата на Аям, след полунощ. Аз се намирах в командната зала, а Банеса — в каютата си. Руиз Ау нахлу през люка. Размахваше някакво странно оръжие и се усмихваше демонично. Успях да стрелям с отломомета, но не го улучих, а след секунда той метна върху мен верига и ме лиши от възможността да се движа. Щях да се освободя достатъчно бързо, но той стреля и изби оръжието от ръцете ми.
Мармо въздъхна тежко.
— Определено не ми вървеше през този ден — скоро бунтовникът вече седеше върху мен, заплашвайки да ми отреже главата. Нямах избор и се наложи да му дам исканата информация.
— Длъжен си бил да избереш смъртта пред предателството!
Киборгът с усилие си пое дъх:
— Вероятно си права. Но не мисля, че смъртта ми щеше да ти донесе полза. Руиз Ау е хуманоид само отчасти. Сигурна ли си, че е необходимо да го търсим? Според мен това ще означава дяволски големи неприятности.
Кореана изумено се взря в отдавнашния си съратник. Какво се е случило със старото чудовище? В миналото бе търпял и по-сериозни поражения. На малкото места, където бе останала човешка плът, все още си стояха белезите от жестоки рани. А какъв е този Руиз Ау? Просто ловък мошеник, на когото страшно му върви.
Мармо изтълкува изумения й поглед по свой собствен начин.
— Добре. Нека да е така. Ако ти е необходимо непременно да го получиш, аз съм съгласен да ти помогна, както винаги. Но нека отсега нататък да не го подценяваме, тази грешка и така ни струва вече прекалено скъпо. Трябва да бъдем изключително предпазливи.
— Той ме унижи — отвърна жената. — Не мога да се почувствам отново щастлива, докато той не заплати със страшни мъки за нанесената ми обида. Разбираш ли ме, Мармо?
— Да, Кореана — със слаб шепот отвърна киборгът.
Руиз Ау се добра до брега, където вече го чакаха Молнех и Низа, и погледна на север.
— Какво е това, Руиз? — попита девойката.
Той неуверено сви рамене. Изглежда приближаваше цяла флотилия от плавателни съдове, но му бе трудно да ги разгледа в настъпващия сумрак. След известно време върху шлеповете започнаха да се забелязват странни високи надстройки с формата на необичайни физиономии или фигури на животни. Те напомняха за плаващите украси, използвани по време на морски паради.
— Почакайте тук — нареди агентът. — Ако ме видите да скачам, скачайте след мен. Ако ми се случи нещо, бягайте далеч оттук.
Руиз се насочи към приближаващите се кораби. Успя да се скрие в гъстите храсти недалеч от брега. Преди да вземе решение, трябваше да разгледа множество детайли за броени секунди. И така, това бяха цели шест кораба, малко по-дълги и по-широки от преминалия по-рано товарен шлеп. Те бяха със закрепени на носа странни, дори малко страшнички фигури. Главите на мъже и жени, прекалено огромни за прегърбените тела. Изглеждаше сякаш на палубите са коленичили джуджета с несъразмерно огромни глави. В ококорените очи се четеше изражение на неописуемо блаженство. Половите органи също се отличаваха с огромни размери. Гърдите приличаха на масивни круши и заемаха цялата ширина на борда. Пенисите напомняха стебла на дървета и достигаха брадичките на странните, широко разкрачени фигурки. От кръстовете на статуите към борда се спускаха дебели вериги.