Руиз не забеляза никакви признаци за присъствието на екипаж. Първият шлеп се понесе по канала във вихъра на пяната. На борда се забелязваха само два стандартни шлюза. Като че ли нямаше автоматично оръжие, но това все още нищо не означаваше.
Премина и вторият шлеп. Нямаше повече време за губене. Когато третият шлеп се изравни със скривалището му, агентът скочи и се понесе по брега. На тренирания мъж му бяха необходими много усилия, за да поддържа темпото на кораба. Щеше да се наложи да помага на останалите. Руиз скочи с всички сили и благополучно се приземи на борда.
Никой не се опита да му попречи и предводителят изкрещя, за да се подготвят фараонците за скок. Корабът бързо наближаваше пристана.
Чуха се виковете на Долмаеро, който нареждаше останалите според първоначалния план. Руиз неволно се възхити на разумните и бързи действия на старейшината.
Низа попадна успешно точно в прегръдката на любимия си. Той я изправи на крака и се обърна, за да успее да прихване Долмаеро, когато старейшината загуби равновесие и залитна към водата. Възрастният фараонец не беше никак лек и Руиз с мъка се задържа на крака, но не изпусна верния си помощник. Накрая му се удаде да измъкне размахващия ръце и крака старейшина на палубата.
Преди агентът да успее да възстанови равновесието си, върху него се стовари с цялата си тежест скочилият към шлепа Фломел, като при това се изхитри да изтръгне отломомета, закачен на кръста му. Руиз бе заслепен от ярост. Той приклекна и се разгъна като пружина, влагайки цялата си сила в протегнатия напред юмрук. Фокусникът отлетя назад и се удари от огромното стоманено бедро на статуята. Изгуби съзнание и се пльосна върху палубата, сякаш в тялото му не бе останала нито една здрава кост. Оръжието се хлъзна по гладката повърхност на палубата и с плясък изчезна в канала.
До предводителят се озова Молнех, успял да се прехвърли на шлепа самостоятелно. Той се наведе над Руиз, но като видя изражението на лицето му, отстъпи назад.
— Успокой се, нещастието вече се случи, но Фломел си заплати за това — неуверено изрече фокусникът.
— Заплатил си е? — Руиз трескаво се опитваше да се успокои. — Ако е пукнал, значи се е отървал леко.
Низа клекна до тялото на Фломел.
— Диша. Хайде да го хвърлим в канала — предложи тя.
Върху бледото лице на девойката се бе появило хищно изражение и това моментално накара Руиз да дойде на себе си. Нима той изглеждаше по същия начин? Всъщност не, значително по-зле, та нали по-често му се бе налагало да убива.
— Оставете го на мира — нареди агентът. — Надявам се, че този идиот ще оживее и тогава ще го продам на първия срещнат търговец на роби. Ако на света има човек, който заслужава да бъде роб, то това е Фломел.
Руиз заповяда на останалите да се придържат близо един до друг докато той изследва кораба. Долмаеро кимна със сериозно изражение. Низа погали нежно ръката на любимия си. Молнех се опита да настани по-удобно безчувствения илюзионист.
Агентът не откри на палубата нищо опасно. Нямаше никакви тайни люкове, освен забелязаните още от брега. Шлепът беше приспособен за удобно и приятно плаване. В закътани ъгълчета имаше седалки, покрити с червена тапицерия. Под арката, образувана от тестисите и пениса на една от статуите, откриха разкошна ниша с постлан мек килим — това би позабавлявало агента, ако не беше в толкова мрачно настроение. Загубата на отломомета бе тежък удар за бегълците. Руиз се чудеше с какви думи да се наругае заради непредпазливостта си. Как можа да забрави, че Фломел през целия си живот си е изкарвал хляба чрез ловкостта на ръцете си? А изкуството на фокусниците от Фараон беше известно във всички пангалактически светове.
Въпреки че бе толкова вбесен, се налагаше да продължи огледа. По вита стълба зад една от фигурите се изкачи на горната палуба. Но и там не откри нищо подозрително — само редица седалки, като в специалните екскурзионни кораби. Тесен коридор водеше към наблюдателен пост върху черепа на статуята.
Но никъде не се забелязваше вход към вътрешността на шлепа.
Руиз постоя малко на високото, наблюдавайки дърветата, образуващи тунела, през който се движеха в момента. Всичко се озаряваше от онази нереална златиста светлина, която се забелязва само когато върху земята падат най-дългите сенки. Агентът почувства безкрайна умора, която нямаше нищо общо с физическата. Неговите жизнени принципи му се струваха непоклатими като скала и също толкова сурови. Но вече не можеше да ги следва. Безусловно, налагаше се възможно най-скоро да се избави от човека, представляващ опасност. Отдавна трябваше да е довършил Фломел. Всъщност и сега не беше късно да го стори. И точно така щеше да постъпи, веднага щом се справи с ненавреме възникналото отвращение към убийството.