Глава 6
В сгъстилия се мрак шлепът бе озарен от милиони дребни светлинки. Разноцветни огънчета обхванаха борда на кораба и странните фигурки. Сигурно отстрани керванът беше грандиозно зрелище. „Интересно, дали някой ни наблюдава?“ — запита се Руиз.
Низа склони глава върху рамото му.
— Не мога да повярвам, че това се случва наистина — прошепна тя. — А ти? Сигурен ли си, че не сме болни от треска и всичко около нас не е видение? А ако изведнъж сме се озовали в една от онези приказки за таласъми, които дойката ми разказваше в детството? С такива приказки плашат непослушните деца на Фараон.
— Така ли смяташ?
— Възможно е.
— Ако това е приказка за таласъми, то какво можем да направим?
— Аз винаги съм била послушно момиче — разсмя се Низа. — Почти винаги. Във всеки случай героят е длъжен да намери изход и от най-заплетената ситуация и да не безпокои принцесата с глупави въпроси. Или поне не бива да пита тази, която спасява, какво да правят по-нататък.
Руиз въздъхна:
— Вероятно не съм истински герой.
— О, не — отвърна девойката, докосвайки лицето му. — Ти си забележителен герой.
Тя вдигна глава и устните им се сляха в целувка. Устата на девойката беше мека като сочен плод, пълен с живот и енергия.
Руиз едва сега осъзна, че най-накрая са останали сами. Той я целуна по-настойчиво и почувства как езикът на девойката се плъзна по неговите устни. Дишането му се зачести, а сърцето сякаш беше готово да изскочи от гърдите.
Низа бавно се освободи от прегръдката му. Очите й широко се разтвориха, устните й подпухнаха. Момичето дълго го гледа с неподвижен поглед, а после, без да отмества очи, легна върху седалката.
Руиз още не бе успял да си помисли, че не трябва да се отпуска на непознато място, когато осъзна, че вече не го безпокоят възможните опасности, макар че някаква част от съзнанието му изпадна в ужас от безгрижието му.
С треперещи пръсти той докосна коленете на девойката. Лицето на Низа се смекчи, погледът й се устреми към звездите. Руиз бавно повдигна полата й. Докосването до нежната й кожа му доставяше несравнимо с нищо удоволствие. После той бавно махна превръзката с кинжала и я хвърли на палубата.
Когато ръцете му се вдигнаха по-нагоре, Низа въздъхна дълбоко, а бедрата й се разтвориха широко, за да посрещнат любовника. Руиз се отпусна на колене пред седалките, покривайки със страстни целувки коленете и изящните бедра на девойката. Тя въздъхна пресекливо и се отдаде на лакомите устни на мъжа.
После Низа се изправи на колене, здраво стискайки перилата. Влажните къдрици коса се бяха преплели, главата й бе изпъната назад, тя страстно простенваше в ритъма на тласъците му. Ръцете на мъжа бяха впити в стройните бедра, той се любуваше на заоблените задни части и не можеше да се насити на съвършената красота на разсъблечената фигура.
Движенията на Руиз се ускориха, тя се притисна към него, издавайки хрипливи стонове.
Преди любовниците да достигнат върха на наслаждението си за последен път, Руиз хвърли поглед към лицето на фигурата, издигаща се над тях. В този миг му се стори, че статуята наблюдава съвкуплението им. Като че ли тя се възхищаваше на страстта, пламтяща в телата на младите хора. Видението поразяваше със своята острота. Руиз неволно се подчини на еротичния импулс, изпращан от погледа на загадъчния идол. Той се разтрепери и се постара в още по-голяма степен да се слее с тялото на девойката, с неизразим възторг изливайки в нея жизнените си сокове. Низа се замята, издавайки неразбираеми викове, и обхвана бедрата му, принуждавайки възлюбения да й отдаде всичко, без остатък.
Останаха да лежат безмълвни върху седалката, покрили се с дрехите, за да запазят остатъка от топлината, изтичаща от младите тела. Руиз изцяло се отдаде на възхитителните чувства, които изпитваше, докато бе легнал под звездното небе в прегръдките на най-прекрасната сред жените. Той усещаше с невероятна острота и най-леките движения на нежното й тяло, еластичността на гърдите й, убожданията на малките зърна, пълзящата топлина на мястото, където тя притискаше с бедрата си крака му.
Руиз усещаше нещо ново в страстните им пориви. Изчезнала бе онази сдържаност, която правеше близостта им подобна на случайните връзки. Сега девойката се отдаваше изцяло. Той не знаеше каква е причината за тази промяна.
Когато отново придобиха дар слово, върху разговора им продължаваха да оказват влияние сладостта и мекотата на нощния въздух, красотата на звездите, проблясващи през клоните на дърветата, успокояващото мъркане на моторите.