За проверката на тази теория беше достатъчно да се опита да скочи от шлепа на брега. Но щеше да се наложи да почака до сутринта — нощем бе прекалено голяма опасността да се забие в някое дърво.
Естествено, ако се окажеха близо до цивилизовани селища, всички пътешественици би трябвало да се опитат да слязат на брега.
— Спи ли ти се? — попита Низа.
— Малко — отвърна Руиз, откривайки, че наистина очите му се затварят.
— Тогава тази нощ ще спиш ти, а аз ще съм на пост.
Руиз с благодарност потърка буза от прекрасното бедро на момичето.
— Добре — съгласи се той.
За негово най-голямо учудване, агентът наистина потъна в дълбок сън, едва успял да отпусне глава върху коленете на Низа.
Възможно бе и да е сънувал, обаче по стар навик рязко потисна желанието си да си спомни дали е така след пробуждането. Девойката внимателно разтърсваше любимия си за рамото. Той моментално отхвърли странното вцепенение, надигна се и отърси глава. А ако е сънувал най-прекрасния сън в живота си? Никога нямаше да научи истината.
От небето се лееше прохладна сивкава светлина, обичайният спътник на наближаващата зора. Руиз със смайване установи, че е проспал цялата нощ. Изобщо не бе възнамерявал да спи толкова дълго.
Низа непохватно се изправи, разтривайки изтръпналите си крайници.
— Искаше ми се да си починеш както трябва, но току-що те викаше Долмаеро.
— Какво се е случило?
— Май нищо сериозно. Може би отново се е появила храна.
Девойката сладко се протегна, но веднага отново се смръщи от болка.
— Трябваше да прехвърлиш главата ми на седалката. Още не ми се беше случвало да спя върху толкова прекрасна възглавница, но не трябваше да се мъчиш заради моето удобство. Виж, ти съвсем си се схванала.
Низа игриво се разсмя:
— Но нали и ти се беше схванал заради моето удоволствие? На мен също ми се искаше да направя нещо подобно за теб. Вече нямат брой нещата, заради които съм ти задължена.
— И аз съм ти задължен страшно много — отвърна той. И това беше чистата истина.
На палубата наистина се бе появил още един поднос. Върху него имаше чиния, пълна догоре с топли кифлички, бяла купа със синкави варени яйца, съдове с мед и тъмночервено сладко, а също така и огромна кана с някаква пенлива розова напитка.
Долмаеро с тържествен вид бе застанал до подноса. Молнех се облизваше и демонстративно потъркваше вдлъбнатия си корем.
— Една от загадките е разрешена — обяви старейшината.
Той посочи търбуха на една от статуите:
— Ето откъде е храната. Изведнъж се появи отвор и оттам изскочи прът, на който бе закачен подноса. Той се спусна на палубата, а прътът се прибра обратно. После отворът отново се скри.
— Да — отбеляза Молнех. — Сега е ясно „как“, но не се знае „защо“. Ала аз не се оплаквам. Като се има предвид, че сме преследвани бегълци, съвсем не живеем лошо.
— Възможно е — съгласи се Руиз. — Във всеки случай трябва да похапнем, докато кифличките не са изстинали. Фломел добре ли е вързан?
— Разбира се — обидено отвърна Молнех. — Винаги изпълнявам нарежданията ти.
— Тогава да се качим на горната палуба. Оттам се открива чудесна гледка и крясъците на Фломел не се чуват толкова силно.
Кореана изруга и злобно изрита онова, което бе останало от главата на Кроел. Тази необмислена постъпка доведе до появата на отвратително петно върху чистия й екип, което предизвика нов взрив от ругатни. Трюмът на разбитият кораб вонеше на изгоряла изолация. Към това можеше да се добави и отвратителната смрад на морасара, застанал наблизо в напрегната поза.
Мармо се приближи на ремонтираната си въздушна възглавница и огледа дупката в машинния отсек.
— На Руиз му е провървяло — мрачно отбеляза той. — Нима не забелязваш какъв противоестествен късмет има този човек?
— Остави пиратските си суеверия — Кореана изгледа свирепо Мармо. — Плащам ти за полезни съвети и е време да си изработиш поне част от заплатите.
— Права си, както винаги — съгласи се киборгът, но не добави нищо повече.
Кореана направи знак на Фенш да измъкне от флитъра ремонтния робот. Морасарът се зае с отстраняването на останките на Кроел. Когато насекомоподобният воин извади тялото, тя бясно затропа с крак.
— Той ми причини огромни загуби. Трупата от Фараон не струва пукната пара без фокусниците и феникса, освен това не се знае дали корабът ще може да се поправи.