— От друга страна — отбеляза Мармо, — нали ти самата се опита да разбиеш катера в скалата, но Руиз Ау ти попречи.
Господарката хвърли замислен поглед към киборга:
— Благодаря ти, че ми напомни. Страшно съм доволна, че изгубих цял ден, за да те изстъргвам от скалите, че да можеш после да ми даваш толкова полезни съвети.
— Прости ми — понижи тон Мармо.
Тя кимна милостиво:
— Възнамерявам да дам на Фенш един час за оценка на разрушенията. Ако е по силите му да ремонтира кораба, ще ги оставя двамата с брат му тук. После ще откарат катера до пристанището. При всички случаи ще ни потрябва оръжието на борда.
— Бегълците имат само отломомет и няколко ножа.
— Въпреки това. И въобще, огледай кораба добре. Той може да е поставил някакви миникапани. Когато провериш всичко, повикай ме.
По времето, когато малкият отряд бе заситил глада си, слънцето вече бе засияло на небосклона. Гората видимо се беше променила. Появиха се обрасли с храсти полянки, дърветата изглеждаха по-млади от преди.
— Виж — каза Низа. — Това път ли е?
— Май да — отвърна Руиз, изучавайки внимателно мярналия се проблясък.
Пред тях се появи малък пристан. Липсваше пищната украса, но бе изработен от същия розов гранит като предишния.
— Мисля, че дойде време да напуснем шлепа — изрече замислено предводителят. — Пътят е широк, явно се използва често. Възможно е наблизо да има град, а там ще намерим по-удобно превозно средство.
— Всичко е възможно — неуверено провлачи Молнех, потривайки корема си. — Но лично аз не възразявам против тукашните условия.
— Така ли? — Руиз повдигна вежда. — А знаеш ли, че на много светове съществува обичаят на осъдените на смърт да се поднася разкошен обяд?
— Ние на Фараон не постъпваме така — потресено измънка фокусникът.
— Освен това — продължи агентът, — Кореана ще разбере накъде сме се насочили. Тя може да ни догони още до пладне, ако съобрази да прелети по дължината на канала преди да пусне търсачите.
— Тя не е глупачка — мрачно отбеляза Долмаеро.
— Никак даже.
Агентът реши, че тъкмо е дошъл моментът да провери дали ще могат да напуснат шлепа. Той се наведе през перилото, търсейки място, подходящо за провеждането на експеримента.
Обаче пред тях неочаквано се появи още един пристан, изпълнен с тълпа хора. Той бързо се отдръпна назад и съобщи на спътниците си какво е видял. През това време корабът забави ход.
— Какво става? — попита объркано Долмаеро.
— Не знам.
Руиз наистина не знаеше какво да прави.
— Не ми се иска да попадаме в нови неприятности, без докрай да сме се измъкнали от старите. Мисля, че трябва да изчакаме развитието на събитията.
Шлепът се изравни с пристана. Сега бегълците наблюдаваха тълпата отгоре. Като че ли тя бе разделена на две. Едната половина се състоеше от старци, облечени в траурни дрехи. По-малката група бе от млади хора, голотата на които се прикриваше само от парцали от разноцветна коприна. Старците изглеждаха тъжни, затова пък младежта явно отбелязваше някакво радостно събитие.
В самият център на тълпата се намираше двойка млади хора. Юношата и девойката бяха абсолютно голи, ако не се броят цветните ленти в косите им и ярко изрисуваните им тела. На лицата им бяха застинали изражения на щастливо очакване, но Руиз забеляза, че под тази маска се криеха безпокойство и неувереност.
Корабът на бегълците премина покрай пристана, но всички останали шлепове спряха. Юношата и девойката, хванати ръка за ръка, пристъпиха напред и поздравиха тълпата с ръкомахане. Старците ги съпроводиха с погледи, запазвайки каменни лица. Останалите заръкопляскаха и нададоха радостни викове.
Двойката млади хора се скри зад огромните гърди на едната от статуите.
Корабите възобновиха движението си, пристанът постепенно се отдалечаваше. Старците си тръгнаха, но младежите се разположиха по двойки в тревата.
Низа почервеня и се извърна:
— Колко странно. Нима им харесва да се занимават с това пред всички?
Руиз сви рамене:
— Още една загадка.
Зрелището, което току-що наблюдаваха, изпълни агента с най-мрачни предчувствия. Прекалено напомняше за зловещ езически обред. Вероятно бяха попаднали на последователите на някой от многобройните забранени култове, които процъфтяваха на Суук. Някои секти практикуваха доста неприятни ритуали. Трябваше спешно да провери дали ще могат да напуснат шлепа. Руиз се обърна към спътниците си:
— Ще пробвам да скоча. Ако успея, ще ме последвате.
— Фломел е ранен, едва ли има достатъчно сили — намръщи се Молнех.