Предводителят сви рамене:
— Не бива да го оставяме тук. Трябва да го накараме да скочи, без значение по какъв начин.
— Както кажеш.
— Внимавай — каза Низа и се изчерви.
Руиз отведе отряда на долната палуба. Молнех развърза Фломел и го побутна към ръба. Фокусникът се взираше в агента със страх и омраза.
Без да обръща внимание на злобните му погледи, Руиз се приближи към перилата и се приготви за скок.
И в този момент, когато той вече възнамеряваше да скочи, в съзнанието му подобно на камбана прозвуча висок и спокоен глас. Той произнесе само една дума: „НЕ!“.
Руиз не успя да се спре, но все пак леко се забави от изненада. Ето защо ударът от защитното поле на шлепа се оказа не толкова силен, колкото би могъл да бъде.
Все пак агентът изгуби съзнание за момент. После избухнаха жълти огньове. В следващата секунда Фломел се озова върху гърба на обезвредения враг.
— Това е нашият шанс! — закрещя фокусникът. — Помогнете ми да го довърша!
После Руиз осъзна, че вече не чувства върху гърба си тежестта на Фломел. Преобърна се и скочи на крака. Жално скимтейки, илюзионистът се бе превил до коленете на статуята. Долмаеро, с гримаса на болка върху лицето, потриваше натъртения си крак.
Руиз мълниеносно се ориентира в ситуацията, макар че все още му се виеше свят от сблъсъка на главата му със защитното поле на кораба.
Той кимна на Долмаеро:
— Благодаря, старейшино на гилдия. Но за в бъдеще имай предвид, че трябва да се притежават определени навици, дори и за да можеш да сриташ някой подлец.
— Вече го разбрах — Долмаеро предпазливо пробва да стъпи с наранения крак.
— Има ли счупване?
— Май не.
— Това е добре.
Молнех не изглеждаше толкова весел като обикновено. Той мълчаливо стегна повода около шията на Фломел, изправи го на крака и го обърна към нишата до статуята.
— Всичко ли е наред с теб, Руиз? — загрижено попита Низа.
— Горе-долу. Но се страхувам, че пътешествието ни продължава.
Глава 7
Кореана издигна разузнавателния флитър над склона, оставяйки разбития въздушен кораб под надзора на двамата пилоти. Ленш помаха весело на господарката си и делово изпълзя обратно под повредения катер.
— Е, поуспокои ли се? — поинтересува се Мармо.
— Надявам се, че ще се справят с ремонта за три дни, ако разбира се работят по-бързо от обикновено — отговори с раздразнение Кореана.
— Поне е възможно да се поправи корабът.
— И за това съм благодарна.
Тя насочи флитъра към прохода между планинските върхове и преодоля за няколко минути разстоянието, което Руиз и малкият му отряд бяха изминали за часове.
— Какви са вариантите, по които могат да се развият събитията? — разсъждаваше спокойно киборгът. — Ако бегълците са се добрали до канала, биха могли да се качат на някой шлеп. Но шлеповете се движат доста бавно. Бързи превозни средства могат да се намерят само в Морекупчина, а те няма да стигнат дотам в скоро време, дори и да тръгнат на юг. А ако поемат на север? Е, тогава търсачите ще ги открият дълго преди да се доберат до космодрума Ледени врати.
Жената все още бе намръщена:
— Според теб нещата винаги са много прости…
— А нима не са?
— И на мен по-рано ми се струваше така, но Руиз е хитра змия.
Устните на Кореана се превърнаха в тънка линия, тя замълча за дълго.
След известно време Мармо се обади отново:
— Не ми харесва киселата ти физиономия. Ако не започнеш да се отнасяш по-грижливо с лицето си, скоро ще го изгубиш. А то струва повече от десетина въздушни кораби.
— Имам гаранция за сто години — възрази жената. Но все пак побърза да изобрази изкуствена усмивка и замасажира бузите си с длани. — Наистина ли мислиш, че може да не издържи?
— Не — отвърна киборгът. — Просто се опитвам да ти подобря настроението.
Кореана се разсмя и здраво стиснатите устни най-сетне леко се отпуснаха.
Обаче когато флитърът се добра до пристана, жената отново се намръщи.
— Бегълците са били тук — съобщи тя.
— Пусни напред Мок или търсачите. Това е идеалното място за засада.
— Да, но те са изчезнали, чувствам го.
— Възможно е…
След няколко минути преследвачите вече стояха на пристана, разглеждайки купчината обелки от полеви дажби.
— Интересно, накъде ли са тръгнали? — замислено изрече Кореана, докато насочваше механичните си търсачи. Единият паякообразен робот, оборудван с вграден сензор и мощен автомат, пое на юг, а другият — на север.
— Ако не са успели да се качат на някой шлеп, търсачите ще ги настигнат на няколко мили от пристана.
— Че как, разбира се — изфуча презрително Кореана.