— Какво е това… Нима е възможно да има толкова вода? Това е вода, нали? А тези… от хора ли са построени? — очите на Низа изглеждаха неправдоподобно огромни от смайването.
— Наистина е вода, макар че тя не се пие. Наричаме тукашното селище Морекупчина.
— Бил ли си тук?
— Много пъти.
— Разкажи ми.
Руиз въздъхна:
— Може да се каже, че е град. Или хиляди градове. Тук се раждат пиратите и до тук се добират, за да умрат.
Най-сетне и последният от шлеповете, плуващи пред тях, се плъзна в нищото. Пребледнелият от ужас Молнех, препъвайки се, се изкачи по стълбата. Агентът с удоволствие забеляза, че фокусникът поне е запазил способността си да се движи. Долмаеро здравата се бе вкопчил в перилото, а върху застиналото му лице беше избила обилна пот. Изглежда старейшината на гилдия беше изгубил способност за каквито и да било действия. Вероятно панически се страхуваше от високото.
Поглеждайки назад, Руиз почувства същия страх като своите спътници, макар и да знаеше, че засега нищо не ги заплашва. Отзад скалата от черен базалт се издигаше сякаш от безкрая, а равнината беше толкова далече долу, че напомняше по-скоро за мъглива панорама.
Той хвана за ръка Низа и се обърна към останалите:
— Не се бойте.
— О, разбира се, няма — каза Молнех, предпазливо облягайки се на перилото. Изглежда, способността му да пуска саркастични подмятания се бе върнала.
— Не, наистина — усмихна се предводителят. — Стига да не се лъжа, това устройство се нарича „шлюз“. То ще ни спусне внимателно до равнината и там ще продължим пътешествието си.
— Нали не се шегуваш? — Молнех се бе отпуснал и дори пробва да се усмихне.
В този момент застиналите във въздуха шлепове потрепериха и започнаха да се спускат.
Долмаеро изпищя някак сподавено, а широкото му лице веднага почервеня от срам. Той пусна перилото.
— Прекалено внезапно стана — опита се да обясни той. Сега, когато пътешествениците вече не висяха на такава чудовищна височина, старейшината изглеждаше по-спокоен.
Шлюзът беше изработен от същия сив монолитен бетон като стените на канала. Със спускането на шлепа квадратчето на ясното синьо небе над главите им ставаше все по-малко. Блеснаха светлините на корабите.
Благодарение на това Руиз забеляза, че стените са нашарени с най-разнообразни рисунки. На художниците вероятно им се бе наложило да използват бластери, за да оставят следи върху здравия монолитен бетон. Изображенията бяха разположени главно вертикално, като маниерът на рисуване се променяше в зависимост от скоростта, с която се е движел шлепът. Имаше и много надписи — някои от тях включваха само инициали, имена, дати, но се срещаха и лозунги, послания и обръщения. Голяма част от надписите бяха на непознати езици, но недалеч от дъното на огромната шахта Руиз видя текст, който съумя да прочете: „Надежда всяка оставете, ако не можете да плувате.“. Предводителят се разсмя.
Движението престана. Шлеповете се поклащаха и подскачаха върху неголеми вълни.
— Не знам кое е по-лошото — сподавено изрече Долмаеро. — Да висиш във въздуха или да си жив-погребан.
След минута огромните прегради на шлюза се вдигнаха и корабите изплуваха на слънчева светлина.
Бегълците почувстваха, че се задъхват. Температурата се повиши с петнайсет градуса, въздухът беше наситен с влага.
Руиз усети мириса на морето и си спомни за вонята, която винаги бе прииждала от Морекупчина.
Сега пътешествениците плуваха покрай добре обработвани ниви, редуващи се с блата и тесни лъкатушещи ручейчета. Срещаха се и имения, които поразяваха с разнообразието на архитектурните си стилове. Някои изглеждаха откровено архаични. В нивите, заобикалящи постройките, надзиратели наглеждаха групи от селяни.
Други имения приличаха на кубове от стъкло и бетон, а цялата работа покрай тях се вършеше от роботи.
— Какви са тези неща? — поинтересува се Низа.
— Просто машини.
— А защо не работят на всичките ниви? — учуди се Долмаеро. — Сигурно могат да вършат много повече неща от обикновените роби.
— Разбира се. Но това не са истински ферми, а една игра.
Виждайки смайването на спътниците си, Руиз се опита да обясни:
— В пангалактическите светове голяма част от храната се произвежда в заводи от изкуствени суровини. Тукашните фермери се занимават или с доставка на изискани деликатеси, или просто се развличат.