Старейшината поклати глава:
— Значи богаташите тук си играят на селяни? Много странно.
— Да… Честно казано, те са богати пирати. А това не е съвсем същото като богати хора.
— А какво е това пирати?
— Ти вече си срещал един. Помниш ли Мармо? Той беше пират, но после излезе от занаята и се зае с по-лека работа. Пиратите са крадци, убийци, похитители на хора. Те действат из целия космос.
Долмаеро замислено потри брадичката си:
— Значи те се занимават горе-долу със същото, с което и ти?
Руиз се вкамени.
— Е… Вероятно може да се каже и така — той се почеса по тила. — Но аз върша беззакония и безобразия по заповед на законна организация. Обаче е възможно разликата да е само в това.
— Разбира се, не искам да обидя никого — старейшината изглеждаше доста скептично настроен. Руиз сви рамене и разговорът приключи.
Слънцето печеше безмилостно, на практика беше невъзможно да се диша, поради което бегълците слязоха на долната палуба, където под корема на статуята можеше да се намери поне жалко подобие на сянка.
Кореана ги настигна чак след пладне. Руиз и Низа се любуваха на околния пейзаж. Грамадните здания на Морекупчина бяха надвиснали доста зловещо над главите им. У предводителя се бе зародила надеждата, че групата все пак ще успее да стигне до града.
В този момент покрай тях с бръснещ полет премина разузнавателният флитър на Кореана. Той се обърна рязко, опърляйки бегълците със струя горещ въздух. Руиз успя да види през армираното стъкло черните коси на бившата си господарка.
С рязко движение той изправи Низа на крака и двамата се понесоха към нишата край статуята, където можеха да намерят поне временно укритие. Останалите се бяха мушнали там миг преди тях.
— Страхувам се, че този път загазихме — каза агентът.
Фломел задърпа нашийника си и спря върху Руиз почервенелите си очи.
— Сега ще си получиш заслуженото, човеко от простолюдието — с нескрито злорадство произнесе той.
Кореана се разсмя доволно:
— Прекрасно!
Тя беше забелязала как Руиз Ау и приятелката му се скриха под гениталиите на гротескната статуя, увенчала шлепа.
— Успя ли да ги видиш, Мармо?
— Да. Не знаеш ли на кого са тези шлепове?
— Никога не съм виждала такива. Но какво значение има? Нима същества, които украсяват корабите си със смехотворни чудовища, могат да се окажат опасни? Примитивни диваци.
— Възможно е.
Жената отново се разсмя.
— Трябва да призная, че мястото, където се скри тази двойка, ми изглежда изумително подходящо.
Киборгът издаде неразбираем звук.
— Е, добре — реши Кореана. — Да видим ще бъдат ли достатъчно глупави да се предадат. Ако успеем да си върнем фараонците без бой, загубите няма да са чак толкова големи.
Тя намали скоростта и започна да лети редом с шлепа. После пусна мегафона.
— Руиз Ау! Виждам те, няма смисъл да се криеш. Излизайте с вдигнати ръце и ще забравим за този неприятен епизод.
Усиленият от мегафона глас на Кореана звучеше свежо и звънко.
Предводителят предпазливо надникна от нишата. Флитърът се намираше само на двайсетина метра от десния борд. Ех, ако имаше преносим гранатомет или поне мощен огнемет…
— Хайде, излизайте, де! Признавам си, че малко се поразгорещих. Но всъщност се радвам, че ми попречихте да взривя кораба. Моите хора твърдят, че повредите не са чак толкова големи.
След минута тя продължи увещанията си:
— Съгласна съм, че не трябваше да ви изпращам при геншите. Интелектът ви е прекалено ценна стока, за да се рискува повреждането му чрез странична намеса. Ако се обединим, ще станем забележителен екип. Не ми се доверявате? Това е разбираемо. Но честна дума — искам да се помирим! Фараонците са моя собственост. Руиз, дай ми ги и ще те пусна да си вървиш по пътя. Макар да не губя надежда, че в един прекрасен ден ще постъпиш на работа при мен.
Флитърът поизостана малко. Фломел се усмихваше. Очевидно той се надяваше, че Руиз наистина ще го предостави на Кореана. Предводителят се изкушаваше да постъпи именно по този начин. В края на краищата главният фокусник заслужаваше подобно наказание.
— Какво ще последва? — попита Долмаеро.
— Тя ще продължи с приказките още известно време. После ще започне да стреля. Не мисля, че ще рискува да проникне на борда на непознатия кораб. Просто ще се опита да ни разкъса на парчета от разстояние.
Низа се притисна силно към любимия си и затвори очи.
Фломел ахна:
— Ти не ни пускаш?! Защо? Нима искаш да загинем заедно с теб!
Руиз въздъхна тежко:
— Всички останали, ако пожелаят, могат да се предадат. Но на нас с теб ще ни се наложи да живеем и да умрем заедно. Освен това ние не можем да напуснем шлепа по своя воля.