Руиз обясни на спътниците си плана за действие. Трябваше да преодолеят планинския проход. После, ако е възможно, да достигнат до някое селище или поне до удобен път. Необходимо бе да се доберат до космодрум и възможно най-бързо да напуснат Суук.
Агентът преднамерено не разказа на фараонците какво ги очаква в близко бъдеще. Пък и самият той не знаеше. Добре щеше да е ако Низа пожелаеше да остане с него. Лигата на Изкуствата сигурно щеше да се съгласи да се откаже от правата над нея срещу приличен откуп. Всъщност Руиз бе напълно съгласен и да избягат на която и да е пангалактическа планета или да се върнат на Фараон. Наистина, в този случай могъщата организация, на която принадлежеше планетата, щеше да настоява да бъдат изтрити всякакви спомени за пътешествия в други светове.
Впрочем пленниците не се интересуваха от по-далечното бъдеще, макар че на Долмаеро май му бяха хрумнали доста нови въпроси. Руиз беше благодарен на старейшината, че засега не ги задава. На предводителя му се искаше да си почине мъничко — доколкото това изобщо бе възможно в така създалата се ситуация.
Агентът раздели пакетите с храната поравно. Само Фломел се оплака, че му се налага да носи нещо. Останалите охотно нарамиха скъпоценния товар. Руиз погледна мрачно фокусника и той веднага млъкна.
Водачът добави към продуктите няколко доста полезни вещи: три самонадуващи се палатки, манерка с вода за всеки от пътешествениците и дъждобрани. За всеки случай взе и едно от въжетата, с които ги бяха завързали предишната нощ. Забелязвайки това, Фломел не успя да скрие гримасата си на отвращение.
Петимата бегълци поеха към планинския проход. Слънцето напичаше порядъчно, но студеният вятър откъм планината понякога ги караше да настръхват. Малкият отряд се прехвърли през талусовия склон и излезе на едва забелязваща се пътечка. Тя изглеждаше неизползвана от доста отдавна, така че Руиз не се надяваше в скоро време да се доберат до някакво селище. Но дори този факт не успя да развали настроението на предводителя. Той беше почти свободен, ако не се брои, разбира се, леталната мрежа в мозъка му и императива, който го принуждаваше да се движи към целта. Обаче до момента, в който не се появеше опасност от незабавна гибел, мрежата щеше да се държи прилично. Тя щеше да убие притежателя си и да изпрати наличните данни в щаб-квартирата на Лигата на Дилвърмуун само ако под заплаха се окажеше секретна информация.
Скоро Руиз щеше да има възможност да изпрати на господарите си информационно торпедо и да съобщи за направените открития. Установени бяха местоположението и личността на бракониера, задигнал от Лигата редица ценни роби на Фараон, знаеше се, че анклавът на геншите се намира на Суук. Задачата щеше да бъде изпълнена, следователно леталната мрежа би трябвало да се изпари заедно с императива и агентът да стане окончателно свободен.
Руиз си позволи да изхвърли от главата си тревожните мисли и да се полюбува на стройните крака на крачещата пред него нагоре по пътеката Низа.
Бегълците спряха на върха и предводителят им внимателно огледа местността от другата страна на планините. Хълмовете при подножието радваха очите със зелените си склонове, зад тях шумеше гъста гора. В далечината, потънала в мъгла, се виждаше още една планинска верига. Широката долина дотам изглеждаше безкрайна.
Руиз се зарадва при вида на правата линия, водеща надолу, към центъра на долината на трийсетина километра от планинската верига. Линията приличаше на прекарана през гората магистрала. Вероятно там можеше да се намери кола, достатъчно бърза, за да избягат по-далеч от Кореана.
— Гледката ми напомня градините на баща ми — каза Низа, спирайки до агента. — Откъде взимат толкова много вода?
Руиз се усмихна:
— Тук тя пада от небето, през цялото време. Поне достатъчно често, за да могат дърветата да си растат сами.
Девойката недоверчиво се усмихна, сякаш подозираше, че той й се надсмива.
— Ами да, разбира се — провлачи тя със снизходителен тон.
— Не, истина е. Почакай и сама ще видиш.
Той забеляза тъмните облаци, струпващи се на север.
— Честно казано, по-добре да побързаме, преди бурята да ни измете оттук.
Фломел седна на земята.
— Аз трябва да си почина. Освен това е време да се подкрепим.
Руиз въздъхна тежко:
— Писна ми от тебе, маестро Фломел. Не мога да те оставя тук. Със сигурност ще се раздрънкаш пред Кореана накъде сме тръгнали. И ще го направиш доста време преди тя да приключи с ликвидирането ти. Избирай — или тръгваш напред без да се наложи да те принуждавам и без да хленчиш, че си уморен, или животът ти приключва точно в този момент — мога да го направя безболезнено.