— Всички? Целият Събор? Йорг! Човек не бива да прекалява, защото…
— Всички навсякъде — прекъснах го аз. — Просто му го кажи.
— Навсякъде? — Ръцете му се отпуснаха неподвижни за миг.
— След малко светлините ще угаснат. Предупреди братята ми. Когато осветлението се включи отново, искам онези мъже да са мъртви. Искам от теб да ми подготвиш нов списък с четири или пет имена, и после още един. Ако трябва, сам ще се гласувам император.
И Тапрут слезе от подиума по-бързо, отколкото се беше качил.
— Чуваш ме, нали, Фекслър?
Никакъв отговор.
— Мъртвия крал идва. — Не знаех откъде го знам, но го знаех. — И ще разруши света. Като започне оттук. — Завъртях жезъла в ръцете си. И продължих да го въртя. — Ако понечим да го спрем… това ще е свързано с такава сила, с такава магия, с такава воля, че ще завърти онова ваше колело и ще пропука окончателно света… а ако това стане… Михаил ще постигне своето и вашите машини ще ни изгорят до крак.
Лека пулсация в осветлението.
— Прав ли съм, че някъде под мен има огромна бомба?
Още едно едва доловимо примигване.
Облегнах се отново назад в неудобния си трон и завъртях жезъла като палка. Сигурно щях да съм най-кратко управлявалият император в историята. Миана ме наблюдаваше откъм навалицата на Стоте. Мъжът до нея, набит, с прошарени бакенбарди и гушнал моя син до гърдите си, беше баща ѝ, моят тъст. Лордът на Уенит. Изглеждаше ми различен от мъжа, с когото се бях запознал преди шест години, но кой от нас бе останал същият?
Някакъв лорд на средна възраст в кафяв велур и златни верижки се опитваше да привлече вниманието ми от подножието на подиума. Отказа се да кашля и вместо това вдигна ръка.
— Да, лорд?…
— Антас от Андалут. — Владенията му граничеха с Орлант на юг. — Трябва да обсъдим някои въпроси, крал Йорг. Правата над река Парл…
— Това ще ми осигури ли подкрепата ви, лорд Антас?
— Е, не знам дали бих се изразил толкова категорично…
— Баща ми получи правата над река Катун като компенсация за убийството на майка ми и брат ми Уилям. Знаехте ли това, лорд Антас?
— Ами, не…
— Не смяташ ли, че някои неща са над търговията, Антас? Гласувай в моя полза, ако вярваш, че империята има нужда от мен на трона. Съдбата на сто нации не бива да зависи от водни права, търговия с коне и взаимни услуги.
Антас се навъси. Кент Червения застана зад него, леко вляво. Досетих се, че Антас не би ме подкрепил, без значение колко реки му обещаех.
— Изгаси светлините — казах аз и тронната зала потъна в мрак.
Преброих бавно до десет сред разразилата се врява.
— Включи ги!
Антас лежеше пред подиума със счупен врат. Кент вече се бе отдалечил.
Изправих се и фокусираната светлина стана толкова силна, че усетих топлината ѝ. Трябваше да действам сега.
— Мъже на империята! — Повиших глас, така че да ме чуят и в дъното на залата, да ме чуят дори Мълчаливата сестра, Червената кралица и Катерин, които чакаха от другата страна на Златната порта.
И всички ме погледнаха, макар убити мъже да лежаха в краката на някои.
— Мъже на империята. Някой по-добър от мен би спечелил подкрепата ви с достойни дела, с ясна визия за бъдещето, с искреност. Но този по-добър човек не е тук. Този по-добър човек не би устоял на тъмния прилив, който ни връхлита. Орин от Стрела беше този по-добър човек, а той не оцеля достатъчно дълго, за да поиска подкрепата ви. Тъмните времена искат тъмен избор. Изберете мен.
Тръгнах с отмерени крачки по периметъра на подиума, като плъзгах поглед по крале и царе, силуети в сумрака.
— На портите ни има враг. Сега, в този момент. Докато ние тук леем думи, лорд-командирът пролива кръвта на добри мъже, за да удържи своя град. Този свещен град е сърцето на нашата империя, буквално. И ако вие, мъже, ако вие, слуги на тази империя, не възстановите древния договор, ако не поставите на този трон човек, един човек, които да поеме отговорността за всички наши народи, то сърцето на империята ще бъде изтръгнато. Усещате го, нали, милорди? Не е нужно да сте опетнени с магия, онази, която Златната порта долавя, за да знаете какво идва. Видели сте го как набира като цирей в собствените ви земи. Мъртъвци излизат от гробовете, древните закони губят силата си, магия се множи като зараза. Тревога тежи на сърцата ни, дните миришат лошо. Направете го сега. Направете го единодушно. Защото онзи, който седне на трона, ще трябва да се изправи срещу идващото. А ако няма император, няма кой да се изправи срещу прилива. Кажете ми, искрено, за себе си, наистина ли искате вие да сте този човек?