Той рязко отвори очи.
— Нима е дръзнал да повтори думите ми?
Виж ти! Значи преди малко Пасус е намеквал за нещо, което този човек знаеше. Аз просто кимнах, без да мигна.
Челюстта на Фустиан увисна. А после той изрече:
— Бях отговорен само донякъде. Не бях аз.
— Продължавай.
— Не ме наранявай.
— Кажи ми всичко, което знаеш, и сигурно няма да реша, че е необходимо.
Отдръпнах се на няколко сантиметра, само колкото да го освободя донякъде от ужаса, породен от физическото ми присъствие.
С трепереща ръка посегна назад и докосна голия крак на статуята, сякаш тя можеше да му даде сила.
— Всички тези кораби са много стари. Повреждат се от само себе си и имат нужда от постоянна поддръжка. Нищо не съм саботирал. И… и ако днес се е разиграла трагедия, това е била волята на божествения Космос, както и… — добави бързо той с разширени очи, защото отново бях пристъпила към него — … както и защото императорският скиптър се нуждае от нещо повече от кръвта на Домитриан, за да се обвърже с този император. Нуждае се от съгласието на Църквата.
— От вашето съгласие.
— Не само от моето! На тялото на Църквата. И… и…
В този миг звездите отвън навярно се разместиха точно така, както трябваше, или може би ъгълът, под който се намираше Хризантемиумът спрямо шестзвездната система, се промени от гравитацията… Защото светлината обля кристалната статуя, която се извисяваше над нас, и от темето на тази глава пламна някакво странно сияние, разля се надолу по кристалните вени и изтръгна от тях ярки многоцветни дъги.
Фустиан нан Домитриан рязко се обърна и се загледа в статуята. Играта на ослепителните отблясъци сякаш разпали някакъв кураж в сърцето му и лицето му се озари от неподправена радост. Той падна благоговейно на колене и аз разбрах, че е преодолял ужаса си от мен.
Но когато на свой ред погледнах към статуята на Интердикта, усетих как ме залива някакво странно чувство. Сърцето ми се успокои, защото в сиянието на статуята над главата ми имаше нещо вълшебно, като привидение или образ на някаква друга вселена.
Само след секунда светлината примигна и изчезна. Деликатният ъгъл на звездите отново се бе променил и магията се разруши.
На лицето на Фустиан грееше блажена усмивка, а очите му сияеха със сляпата вяра на фанатика.
— Колко интересно, Немезида дан Империан — промълви той със замечтан глас, — че един толкова рядък миг — нещо, което се случва само няколко пъти в месеца — настъпи, докато ти беше тук. Мисля, че това е поличба. Може би Живият космос ми казва, че мога да разкрия тази свещена мистерия дори на някого като теб. Сега ще го сторя — не от страх, а от чувство за дълг.
„Щом това те кара да се чувстваш по-добре, свещенико, аз нямам нищо против“ — помислих си мрачно.
Зрението ми все още беше замъглено от светлината на статуята, когато Фустиан се изправи в цял ръст пред мен, усмихнат, неземно щастлив.
— Бях удостоен с честта да нося един диод на вярност — подхвана той и разтвори дланта си между себе си и мен. — Един възрастен свещеник го имплантира в ръката ми. Беше го получил от друг възрастен свещеник. При възшествието на нов император хората с тези диоди трябва да изрекат думите, изразяващи съгласието им този император да управлява. Мнозинството от удостоените с честта да носят такъв диод, трябва да бъдат съгласни.
Вперих поглед в дланта му.
— И колко души сте?
— Не знам. Може да сме стотици; може да сме хиляди… Кой би могъл да каже? Всички ние ще обединим гласовете си и ще се съгласим с възшествието на сегашния император. Но всеки един от гласовете ни е като малка капка в голямо езеро. Ако ти демонстрирам какво имам предвид, ще избегна ли болката?
Фустиан притисна ръце една към друга и проговори:
— Нека необятните звезди благословят нашия нов император.
Огледах се наоколо, като се питах дали ще се случи още нещо. Но старецът просто ме погледна с очи, които многозначително проблясваха.
— Ето. Сега получихте съгласието на един глас. Но ви трябват повече. Много повече. И никой не може да ви каже колко са на брой или кои са. Единственият начин да си осигурите подкрепата на тези свещеници е да премахнете причината за възраженията им. — Той задържа погледа си върху мен, „причината за възраженията им“. — Питам те, Немезида дан Империан, как мислиш, колко свещеници ще одобрят брака между един император и едно създание, което дори не носи божествената искрица на нашия Жив космос? Нещо повече, един император, който открито заяви желанието си да насърчава еретически вярвания… Колко гласове ще изразят съгласие?