Сега, когато можех да виждам, установих, че се намираме в животинска кошара. Риск вдигна силовото поле около нас двамата и то ни обкръжи, заключи ни в клетката, а той остана извън нея.
Във въздуха се надигна бръмчене. Една платформа се спусна над главите ни и влезе в полезрението ни.
Застанал на нея съвсем сам, стоеше Тирус.
Само Тирус.
Прилоша ми. Обхвана ме ужас. Тирус се намираше прекалено близо. Най-много на осем метра над нас.
— Ваше величество — изрече Мъка с гневен глас.
— Здравей, Мъка — отговори Тирус и влезе в полезрението ми. Със светлите си очи и коса, с бледите си устни и кожа, направена съвършена за коронацията, изглеждаше почти като някакво създание от лед. Нито в лицето, нито в тона му трепна и сянка от чувство, когато каза:
— Още е жива. Пощадихте и братовчедка ми.
— Тя няма за какво да ни послужи. Пратихме любимците ви обратно в кошарите им. С тази тук обаче е различно.
„Девини е още жива!“ — помислих си аз отчаяно. Трябваше да рискувам и да си навлека позора да я убия открито.
— Казаха ми, че държите Немезида. Какво искате?
Тирус говореше с неестествено спокойствие. Когато млъкна, скръсти ръце, за да покаже императорския скиптър, който държеше хлабаво в ръката си.
Само като го зърна, Риск изръмжа. Мъка обаче остана пресметлив, спокоен. Наклони глава, преценявайки врага, застанал над него.
— Напомняте ми, че ни пощадихте, така, сякаш очаквате благодарност. Не може да сте толкова глупав, Ваше величество.
— Разкажете ни за нашата господарка! — изрева Риск.
Той не беше толкова спокоен, колкото Мъка. Неспирно крачеше напред-назад с отсечени стъпки, сякаш гореше от желание да сграбчи нещо и да го накъса на парчета. Единственото хубаво за мен беше това, че Мъка бе тук, а не навън при Тирус…
„Върви си, Тирус! Моля те!“
— Знаете какво точно се случи с баба ми — отговори Тирус, без да откъсва поглед от Мъка.
— Вие я убихте! — изръмжа дрезгаво Риск. — И ние ще ви разкъсаме на парчета…
— Тихо! — нареди Мъка.
Риск млъкна.
Мъка ме придърпа по-близо до себе си, като внимаваше да държи врата ми неподвижен. Вкара ме в полезрението на Тирус. Какво унижение! Защо просто не ме уби?
— Странно — отбеляза Мъка, — че не се мобилизираха никакви ботчета по сигурността.
— Нямам желание да правя ситуацията още по-напрегната — каза Тирус спокойно. Демонстрираше увереност с такава сръчност, та започнах да си мисля, че трябва да има някаква причина… Или просто беше толкова умел в преструвките?
— Ама наистина! — разпери ръце Тирус. — Ти наистина ли си помисли, че императорът стои над теб сам-самичък и беззащитен, Мъка? Помисли логично. Сега ми кажи какво искаш.
— Кръвта ви! — изрече Риск с треперещ глас. — Болката ви! Живота ви!
— Нали разбираш — отговори провлечено Тирус, без да погледне към него, — че нямам желание да ви ги дам? Все трябва да има нещо друго.
Погледът на Мъка се плъзна към мен, огледа ме с напрегнат, хищен интерес и аз трепнах и разбрах, че се опитва да отгатне от моето изражение чувствата, които не можеше да различи по лицето на Тирус.
— Може би — разделиха се устните му в зловеща усмивка — искам просто да я гледате как умира.
Над нас Тирус стрелна ръце напред и се вкопчи в парапета. Това беше единствената му реакция — но тя бе достатъчна. Достатъчна, за да разкрие, че Мъка е уцелил уязвима точка. Никое изчадие не би пропуснало подобно нещо.
Мъка прокара пръст по бузата ми.
— Жалко — каза той, — че няма никаква чувствителност от врата надолу. Само като си помисля каква болка бих могъл да ѝ причиня, преди да умре…
Изгледах го свирепо. Искаше ми се да можех да го унищожа с яростта си, защото аз бях изчадие. Също като него. Можех да понасям болка, така, както можеше той. Да, но тези думи бяха предназначени за Тирус, за Тирус, който беше човек и беше безразсъдно влюбен, и умът ми, който внимаваше за всички малки подробности, издаващи тревога, забеляза, че пръстите на Тирус, все още стиснали парапета, са побелели. Той се опитваше да не издава нищо и така разкриваше всичко.
Тирус навярно го осъзна, защото изведнъж смени тактиката.
— Погледни я, Мъка. Просто погледни лицето ѝ. Толкова много прилича на Вражда. Може да ѝ бъде близначка.
— Тя уби Вражда.