— Ти ли… Откъде го взе?
— Не съм го поставил аз на Мъка. Един от служителите на семейство Домитриан го откри в изпражненията на мантикората. Съвсем мъничко, едва забележимо устройство. Накарах да го проучат. Беше прикрепено към гръбнака на Вражда. И са ѝ го поставили много рано. Опитах се да подкупя всички бивши стопани на кошари, с които успях да се свържа, за да разбера какво представлява това устройство, но едва във вечерта на коронацията ми те станаха нетърпеливи да предоставят обяснение на новия си император. Очевидно това е тайна на занаята. Използвали са супресори, за да се предпазят от собствените си изчадия. Прикрепяли са това устройство още преди раждането им. И не може да се махне.
Не си спомнях почти нищо от тези ранни, изпълнени със страх години от живота си. Когато бях дете, стопаните на кошарите ми изглеждаха толкова внушителни и грамадни, но бях сигурна, че сега ще ми се сторят дребни хора, които мога да пречупя с лекота. Дори не помнех как са се предпазили от мен.
Тирус зарови пръсти в косата си. По някаква причина не поглеждаше към мен.
— Разбирам защо са го крили в тайна. Ако тази информация излезеше наяве, всеки можеше да я използва, за да обезвреди телохранител изчадие. Стойността на изчадията като телохранители просто щеше да изчезне.
Изведнъж проумях истината.
— Затова си пощадил живота на Мъка и Риск. Защото си знаел как можеше да ги неутрализираш. И на мен не ми каза. — Погледнах го втренчено. — Запазил си всичко това в тайна от мен.
Той не отговори.
Аз обаче се досетих. Ако ми беше казал, че ги е пощадил, това означаваше да ми каже за супресорите.
Всички изчадия имаха такива супресори.
Включително и аз.
— Защо не си ми казал?
Тирус издиша бавно.
— Защото мислех, че е възможно да ми се наложи да го използвам. Да използвам… твоя.
— Аха.
— Ако знаеше, че го имаш, и ако искаше да ме убиеш…
— … никакъв супресор нямаше да може да ме спре, освен ако не си можел да го използваш, за да ме изненадаш неподготвена — довърших аз вместо него. — Вярно е.
— Не бях сигурен дали на коронацията ще поемеш ръката ми, или ще ми счупиш врата. Знаех, че е възможно просто да изчакваш подходящия момент, или че може все още да се съмняваш в мен…
— Разбирам.
— Знам защо повярва на баба ми — рече той. Сега ме погледна в очите. Светлите му мигли обкръжаваха сиво-сините зеници. — Веднъж вече те излъгах, за електродите. Тогава ти се заклех, че никога повече няма да направя подобно нещо. Тогава наистина вярвах в това, което ти казах, но ето че пак те излъгах.
— Да — изръмжах аз. — Излъга ме.
Отново беше показал, че ми няма доверие.
Но аз, от своя страна, на два пъти се бях опитала да убия братовчедка му зад гърба му. Не заслужавах доверие.
Освен това повярвах на лъжата на баба му.
Тирус скочи на крака и се отдалечи от леглото ми, докато се надигах предпазливо, без да смея да се доверя докрай на силите си. Погледнах към гърба му и отново си спомних ужаса, който изпитах, когато той свали силовото поле.
Тогава се страхувах, че е безразсъден. Луд. Глупав до степен на самоубийство. Той обаче действа нечестно. Беше нечестен дори с мен. При това с основателна причина. Доскоро аз наистина представлявах заплаха за него. Онази част от мен, която искаше да бъде негов партньор, изгаряше от болка при мисълта, че той не ми се довери, но онази част, която гореше от любов към него, знаеше, че точно този инстинкт ще му помогне да оцелее.
— Тирус — промълвих аз най-накрая, когато мислите ми започнаха да се изясняват. — Ядосана съм. Дразня се, че очевидно ми нямаш доверие. Ужасно ми е неприятно да знам, че понякога си нечестен с мен и ме лъжеш, но… но също така напълно разбирам защо го правиш. Аз повярвах на лъжата на Сигна. Повярвах на нея, а не на теб. Държах се глупаво. Затова… затова какво да кажа? Радвам се, че се грижиш за сигурността си и се пазиш. Дори от мен. Заслужих си да ми нямаш доверие.
Той нададе стон.
— Да, но всичко, на което вярваше, това, което направи… Знам причината, Немезида! Ето че го сторих пак — дадох ти предостатъчно основания да не вярваш на нито една моя дума. Не мога да кажа нищо за свое оправдание. Вярвам ти повече, отколкото на всеки друг в тази галактика и все пак го правя дори с теб. Мога да кажа… Разбирам колко малко може да означава това за теб, но мога да кажа само, че никога не бих ѝ навредил, ако не за друго, то поне защото ти я обичаше, Немезида. Ти я обичаше и каквото и неудобство да е представлявала тя за мен, никога не бих ти я отнел.