— Това е разликата между мен и теб — рекох тихо аз. — Защото не бих се поколебала да убия някого, когото обичаш. — Погледнах го. — Или някой член на семейството ти, който страда от прекалено тежки увреждания, за да се съпротивлява — някой, който представлява заплаха за теб само поради факта, че съществува.
— Поисках от теб нещо много трудно — каза Тирус.
— Да. Да, така е. Ти искаш от мен просто да обърна гръб на някоя заплаха. Тирус, аз съм изчадие. Такава съм. Баба ти го знаеше. Повярвах, че си способен да замислиш и организираш смъртта на Сидония, защото точно това щях да направя аз… на твое място. Недей да изпитваш угризения, задето си манипулативен и нечестен. Дори и така, пак си много по-добър от мен.
Устните на Тирус потрепнаха.
— Помниш ли първия път, когато те видях? Първия път, когато наистина те видях? Беше в деня, в който скочи на арената, за да попречиш на един звяр да разкъса на парчета едно безпомощно Благородно. Колко хора седяхме там, сред тълпата, отвратени и погнусени от това, което ни предстоеше да видим, но не направихме нищо, за да го предотвратим? Аз бях Първият престолонаследник, но не казах дума, не вдигнах пръст, за да предотвратя нещо, което беше грешно. Ти обаче го направи. Ти действа. Това е най-рядкото качество от всички: способността действително да се опиташ да спреш нещо грешно и неморално. Аз никога не съм я притежавал. От нас двамата ти си по-добрата.
— Какъв абсурд! Ти имаш идеали. Аз нямам никакви.
— Много хора имат възвишени идеали, Немезида. Аз започнах да се стремя към благородни цели едва сега, след като години наред извръщах поглед от злините, които се разиграваха пред мен, просто за да оцелея. Казвах си, че ако оцелея, докато дойде мигът, ще стана император и тогава цялото ми бездействие няма да има значение. Казвах си, че един ден ще седна на трона и ще компенсирам бездействието си с делата си… А всъщност бях парализиран и не го знаех. Аз съм човек, който премисля нещата многократно. Преработвах плановете си безброй пъти. Но едва когато те срещнах, осъзнах какво съм пропуснал да направя при цялото това планиране и изчакване на подходящия момент… Не бях започнал да действам, когато трябваше да го направя много отдавна. Така се озовахме в сегашното си положение.
Реших да изпробвам дали краката ще издържат тежестта ми. Тирус се приближи към мен и ме улови за лакътя, докато аз се мъчех да запазя равновесие там, до леглото. Думите се преплитаха в гърлото ми. Беше ми трудно да погледна към него, защото мисълта, че той ме… цени заради това качество, беше толкова странна.
Сега обаче разбрах едно — какво се крие зад трескавия порой от задачи, изпълнили всеки час от живота му от коронацията насам, зад безмилостната взискателност, която го тласкаше да преследва целите си. Той открай време беше възнамерявал да оправдае самото си съществуване до този момент с действията, които щеше да предприеме, след като се сдобие с върховната власт. Сърцето ми се изпълни с нежност — той не биваше да изпитва такава потребност само защото бе останал жив. Ако на мое място беше Сидония, тя щеше да знае какво да каже.
Аз обаче успях да изрека само следното:
— Спри да ме лъжеш и аз ще спра да ти давам поводи за това.
— Разбрахме се — усмихна се Тирус.
Едва сега погледът ми се спря на прозореца и аз трепнах от изненада, когато видях, че се намираме в хиперпространството.
— Къде отиваме?
Тирус погледна към бездната и лицето му помръкна.
— Докато ти беше в безсъзнание, Пасус ме заобиколи и отправи молба за ръката на Девини пряко към Сената. Затова се опитах да забавя последствията, като предложих лично да се заема с преговорите за брака им. Ще се срещнем с него на Лумина.
На лицето ми се изписа такова смайване, че Тирус добави:
— Това така и така е добър предлог да отида там и да изпълня своята част от сделката с луминарите. Дължа им технология, а освен това им обещах независимост. Това е възможност да се измъкна от ситуацията, ако изиграя правилно картите си.
Сграбчих го за туниката и платът се набра в ръката ми.
— Не можеш да го направиш! Тирус, не можеш да се съгласиш с това, нито можеш да допуснеш да се случи! Той ще се ожени за нея и тогава със сигурност ще намери начин да те убие.
— Знам — съгласи се Тирус и покри свития ми напрегнат юмрук със своята по-голяма ръка. — Той наистина вярва, че съм толкова млад и неопитен, че не виждам целите му, колкото и да са очевидни. Засега трябва да си придам вид, че отстъпвам под натиска, в противен случай ще ме накарат със сила.