Пуснах го.
— Знам, че това е още една причина да не ми кажеш, че си пощадил Мъка и Риск. Знаел си, че ще искам да ги убиеш, защото представляват заплаха за теб. Пасус е заплаха и за двама ни. Не можеш да очакваш да стоя кротко и да гледам как ти окачва примката на врата!
— Напротив, точно това очаквам — отговори Тирус и в гласа му се появи стоманена нотка, — защото аз ще се справя с тази ситуация, Немезида. Искаш от мен да спра да лъжа, а аз искам от теб да спреш да ми даваш причини да лъжа. Не нарушавай едностранно споразумението ни.
— Вече загубих Сидония. Ако допусна и ти да умреш…
Той ме взе в обятията си.
— Любов моя, аз съм извънредно труден за убиване. Нямам никакво намерение да го допусна. Възнамерявам да спра Пасус. А и има… има един начин, по който братовчедка ми никога няма да представлява заплаха за нас.
— Не виждам какъв може да е този начин, щом не искаш да я убиваме.
— Няма да я убиваме. Но почти.
8.
Тирус знаеше, че не можем да отидем на територията на Пасус само с нашия кораб, затова беше мобилизирал всички кораби на династията Домитриан освен един да ни придружат. Както винаги, Високопочитаемите го следваха. Тирус знаеше, че не бива да ги обижда открито, като им нареди да стоят настрана от него по време на пътуването. Вместо това снабдил с припаси и персонал всички космически кораби освен Тигрис, така че Високопочитаемите, които напирали да го придружат, си оставили отворена вратичка и се помъчили да си запазят места на всички кораби освен на Тигрис с надеждата да се озоват на един и същ кораб с императора. После Тирус ме преместил на Тигрис. Заради сведения до минимум персонал никой не очаквал, че ще отидем там. Ето как Тирус беше успял да ни осигури спокойствие в хиперпространството. Бяхме съвсем сами с изключение на Девини, която нямаше да ни безпокои. Докато аз се възстановявах от фрактурата на гръбначния стълб, Тирус направи нещо, което си позволяваше много рядко — проспа почти целия първи ден, за да се възстанови след първите няколко седмици от управлението на галактиката.
След това можехме да се наслаждаваме един на друг в пълно усамотение.
Далеч от очите в Хризантемиума нямаше нужда от формалности. Тирус ми даде най-хубавите стаи за гости на борда на Тигрис и се настани в една стая съвсем близо до мен. Това ми спести странната смесица от ужас и приятно очакване, която изпитвах, когато си помислех за възможността двамата да спим в едно и също легло.
Следващия път когато се събудих, към мен безшумно се приближиха прислужници с голям куп дрехи за деня. Избрах няколко напосоки.
Тирус вече беше в стаята, която гледаше към солените бани. Обслужващите ботчета приготвяха омлета от шест яйца, с който той винаги закусваше.
В ръката си държеше блестяща фиала с наркотик.
— Рано си започнал — отбелязах аз. Може би се намираше под по-голям стрес, отколкото осъзнавах.
Тирус вдигна вежди и сякаш не разбра веднага какво имам предвид.
— Какво, това ли? О, не. Това не е за удоволствие.
— Разбира се.
Той се усмихна.
— Говоря сериозно.
Той влезе в базата данни на кораба и в центъра на масата се появи прожекция — програма. Наркотици от най-различни видове. Планирани за следващите три месеца, като тренировъчна програма. Освен вида имаше и дози. Днес очевидно беше ред на еуфористичния.
— Нарича се митридатизъм — обясни той. — Навремето древните императори на Земята вземали малки дози отрови всеки ден, за да придобият имунитет.1 В общи линии се опитвам да придобия известен имунитет към интоксикирането — такъв, какъвто ти имаш по рождение.
— Интоксикантите за развлечение не са отрови.
— Това е спорно — отговори сухо той. — Във всеки случай острието на убиец никога не би могло да ме застраши толкова, колкото замаян ум в присъствието на баба ми. Тъй като не съм надарен с метаболизъм на изчадие, така подготвям химическите си рецептори. Когато употребявам наркотик пред хората, вече съм се упражнявал насаме с много по-голяма доза, така че мога да запазя ума си ясен и просто да се преструвам, че изпитвам ефекта, който се очаква.
Погледнах към програмата му за днешния ден.
— Халюцинираш ли сега, докато говорим?
— Не особено… ако изключим рогата ти — забеляза той. — Сигурен съм, че обикновено нямаш такива.
— Обикновено нямам — съгласих се сериозно аз, вдигнах глава и опипах скалпа си.
1
Действителна практика, която води името си от Митридат VI Велики, цар на Понт (120-63 пр.Хр.). Той дотолкова свиква с отровите, които поема редовно, че когато се опитва да се самоубие с помощта на отрова, не успява. — Б.пр.