Блестящата зона на смъртта в бяло и пурпурно зееше в празнотата като разрез и беше зловещо красива. Запитах се колко ли хора са загинали на онзи кораб, който се беше разцепил при влизането си в хиперпространството, оставяйки след себе си тази гробница.
— Разраснало се е от миналия път — обадих се аз, озадачена. Лошото пространство се беше увеличило по-бързо, отколкото очаквах. — Защо расте така? Кое го подхранва?
— То няма нужда от подхранване — просто расте. — Тирус махна неопределено с ръка, загледан като хипнотизиран в яркото петно. Наведе се към прозореца и изражението му се промени, сякаш се намираше някъде безкрайно далеч. — Когато за първи път видях лошо пространство, живеех на една планета.
— Не знаех, че си живял на планета.
— Почти десет месеца — отговори той разсеяно. — Не ми се отразяваше добре. Гравитацията беше прекалено голяма. Влажността като че ли ме задушаваше. Бях алергичен към всичко и постоянно изгарях. Насекомите, които пият кръв, много ме харесваха и… и това навярно беше най-щастливата година в живота ми. — Призна го с тих глас, сякаш беше нещо срамно. — Една злополука на ръба на звездната система се оказа достатъчна, за да унищожи всичко.
— Някой кораб се е разцепил. А после… — и аз кимнах към гледката пред нас, защото се досетих за останалото.
— Оттук гледката е плашеща и красива, но от планета е неописуема. Атмосферата размества светлината, която прониква през нея, или я увеличава. Отначало имаше само малък процеп, но после, в рамките на няколко седмици, той стана толкова голям! И денем се виждаше, но нощем изпълваше цялото небе. Тези оранжеви, алени и златисти облаци… Когато планетата загина, аз не бях там. Някои хора се евакуираха отрано, ала имаше толкова много, които обсъждаха или се препираха какво да направят. Мислеха, че ще намерят начин да го поправят. Отлагаха. И съм сигурен, че е имало и много, които просто са отказвали да приемат истината, докато не стана прекалено късно да избягат и лошото пространство не изпълни целите им небеса. Можеш ли да си представиш колко ужасно беше?
Погледнах към ивицата светлина. Знаех, че я гледаме от безопасно разстояние, че можем да си тръгнем. Опитах се да си представя как я виждам изпод небето на някоя планета, но мозъкът ми просто не можа да възприеме тази идея.
— Много ли беше страшно? — попитах и веднага съжалих. Разбира се, че е било страшно да живееш някъде, а после да знаеш, че това място вече го няма.
— Това беше много важен момент за мен — отговори Тирус. — Преди бях готов сам да си одера кожата, стига да означаваше, че мога да се откажа от семейството си. Майка ми беше мъртва и аз не можех да избягам от това, което съм. Но тази планета ми показа какво наистина означава да бъдеш Домитриан: реших, че никога няма да допусна да се превърна в жертва на обстоятелствата. Че ще ги променя така, както аз искам, стига само да оцелея достатъчно дълго, за да го сторя. Че един ден ще имам силата да направя онова, за което не стигнаха силите на цяла планета Излишни, и ще поправя това небе.
Той вдиша дълбоко и издиша. Светлината на лошото пространство обливаше лицето му и придаваше суровост на чертите му. В този миг ми се стори, че деветнайсетгодишното момче изчезва и на негово място се появява императорът, който се обърна с гръб към прозореца и каза:
— И така ето че пристигнахме. Да започваме!
9.
Фамилията Домитриан имаше два клона, и двата буквално унищожени от Сигна Домитриан в задачата ѝ да осигури трона на любимото си дете.
Гербът с шест звезди принадлежеше на императорския клон на династията Домитриан. Всички те произхождаха от императрица Асиндра фон Домитриан. Другото разклонение на рода, нецарстващите Домитриан, бяха предците на Сигна и техният герб беше черната дупка. Те произхождаха от чичото на Асиндра, император Амон фон Домитриан.
По време на властването си Амон решил, че Сенатът го дразни, и разработил хитра схема да го контролира: сипал на всички сенатори почти неизвестна отрова, наречена Гибелта на бдителните. Само той притежавал противоотровата, която трябвало да се взема редовно, за да държи смъртта на разстояние. Години наред сенаторите гласували и действали така, както искал той, за да си заслужат противоотровата.
Но накрая се случил инцидент, който се оказал фатален за Амон.
Космическият кораб с противоотровата претърпял някаква странна злополука и императорът останал без противоотрова. Сенаторите започнали да умират един след друг. Амон се опитал да избяга, но не успял да се измъкне. Свалили го от власт и изключили всичките му потомци от престолонаследието.