Моята приятелка Невени Сагнау посрещна Тирус пред погледа на всички зрители. По заповед на покойния император тя беше действащ вицекрал на Лумина, затова сега тържествено отстъпи поста на човека, избран за неин наследник. Той на свой ред представи Тирус на Излишните и оглушителните крясъци и аплодисменти — имаше дори освирквания — сякаш накараха костите ми да завибрират.
Тирус се качи на подиума, издигнат пред този огромен площад, защитен от невидима преграда, и изрече пред луминарите вариация на речта от първия си Съвет. Почти не го слушах — бях прекалено погълната от това да се оглеждам за заплахи. Видях такава в мига, в който сред масите зейна процеп, защото гледката ми се стори толкова странна. А после от средата на хората (обгърнат от защитно силово поле, което беше разделило тълпата) се появи сенатор Фон Пасус, следван от свита слуги, служители и прислужници, без да обръща никакво внимание на унищожителните погледи на Излишните от управляваната от него планета.
Досега бях напрегната; сега всички мускули в тялото ми се превърнаха във възли.
И Тирус го видя. Дори не реагира. Лицето му не трепна. Той продължи речта си, без да се поколебае:
— В знак на своята привързаност към тази прекрасна провинция искам да даря на музеите в Лумина някои имперски артефакти…
Погледът ми се стрелна към лицето на Пасус. Исках да видя как ще реагира на тези „дарове“.
Защото това, което Тирус щеше да даде на луминарите, не бяха артефакти. И всички го знаеха.
От Тигрис изваждаха носещ се във въздуха контейнер с части от техника, хелиографни копия, схеми и разглобени машини, предназначени за луминарите. Тирус им даваше технологии и научни знания — всичко, което можеше да намери. Това беше светотатство, което би оскърбило всеки истински хелионист.
Сенатор Фон Империан предприе подобно действие и това доведе до гибелта му.
Тирус се държеше толкова спокойно, така нехайно, че всички разбраха инструкцията как точно трябва да приемат този дар.
Всички я последваха — освен Пасус.
Сенаторът беше вперил втренчен поглед в Тирус и на устните му играеше невярваща усмивка, сякаш не можеше да си представи какво се опитва да направи императорът. Все пак Лумина беше негова територия и той беше хелионист. Можеше просто да отнеме от луминарите тези технологии.
Потиснах усмивката, която напираше на устните ми. Знаех какво ще последва.
— Освен това — продължи Тирус — бих искал някои от моите приятели Високопочитаеми да погостуват за по-дълго време на тази прекрасна планета. Знам, че и те, и вие ще се радвате на взаимната си компания и ще насърчите връзките между луминарите и Високопочитаемите.
Усмивката на Пасус застина.
Смаяният му поглед се плъзна по лицата на Високопочитаемите, които в този момент слизаха от корабите с придружители, с почести и церемонии, сякаш наистина бяха гости, дошли на почивка. Всъщност всички до един бяха хелионисти — затворниците, които Тирус беше взел в плен на коронацията си. Щеше да ги остави тук, в ръцете на луминарите, за да служат като човешки щитове, в случай че Пасус наистина се опиташе да отнеме от жителите на Лумина новите технологии.
Един от заложниците ми беше познат, с тези негови златни ленти в косата и големи зелени очи: Гладик Атън, синът на най-близкия съюзник на Пасус, сенатор Фон Атън. Дори да бяхме оставили тук само него, без дузината други, които го придружаваха, това щеше да бъде достатъчно, за да предотврати всяко нападение.
Отново плъзнах поглед към Пасус. Видях как проумява истината и лицето му става студено и строго. Леката развеселеност, изписана на него допреди малко, се стопи и той измери Тирус с ледения поглед на изкусен стрелец, който гледа към разположен надалеч враг. Най-накрая проумя, че си няма работа с объркано момче, лесно за манипулиране.
Двамата с Тирус бяхме обсъдили как трябва да се държи и се бяхме спрели на това решение. Той не можеше да се преструва пред Пасус на по-слаб, отколкото беше, освен ако не възнамеряваше да продължи с преструвката за постоянно. Макар че хищническият инстинкт, който подтикваше Пасус да се нахвърля върху слабите, може би щеше да го подведе да прояви непредпазливост, и двамата се съгласихме, че демонстрацията на сила ще го стресне повече.