— … искате от мен прекалено много. — Гласът на Пасус звучеше развеселено. — Значи мога да се оженя за братовчедка ви, но не мога да се сношавам с нея. Трябва не само да приема звяра, който уби дъщеря ми, като част от семейството си, но и безрезервно да подкрепя този брак, а освен това да подканя свещениците да ви позволят да използвате скиптъра. Да не говорим за тази провинция. И вие я искате.
— Толкова много ли ви изглежда, сенаторе? Ще ви дам съгласието си да се ожените за наследницата на трона. Вашето дете ще управлява тази галактика. Бих могъл да поискам повече. Рандевалд заяви, че ще се ожени само ако семейството на булката плати дълговете на рода Домитриан…
— Да, затова си остана неженен. Злополучията му в Навечерието също не му помогнаха особено.
— Аз не поставям чак толкова тежки условия. В това си умствено състояние братовчедка ми не може да даде съгласие за брака си. Искате да създадете наследник с нейното ДНК? Използвайте инкубатор. А Немезида не подлежи на обсъждане. Когато започнахте тези преговори, вече го знаехте.
— Колко решително заявявате волята си! Преди една година бяхте толкова различен — говорехте на стените и екзалтирано твърдяхте, че сте божество.
— Преди една година се опитвах да остана жив, сенаторе. Колкото до вашата подкрепа, до влиянието ви върху свещениците… Това е причината, поради която изобщо се замислих за този брак.
— Наистина ли? А аз си мислех, че сте били принуден да го сторите, защото ви заобиколих и се обърнах направо към Сената.
Пасус имаше право, колкото и да ми беше неприятно да го призная… Но в гласа на Тирус нямаше и следа от пораженчество.
— Мислете каквото искате, сенаторе. Каквото и да си мислите за сегашното ми положение, аз мога да ви вгорча живота, и то много. Този брак няма да се състои, ако аз не се съглася и мога да ви се закълна в това още сега. — В гласа на Тирус се долавяше тихо ожесточение.
И това беше вярно. Усетих прилив на тайно задоволство. Гибелта на бдителните означаваше, че Пасус никога не може да получи Девини без нашето съгласие.
Може би сенаторът почувства убедеността на Тирус, защото продължи с преговорите.
— А вие искате Лумина.
— Тази провинция е цялата заобиколена от лошо пространство. Скоро ще стане безполезна като търговско пристанище. Не мога да си позволя империята да види как приемам неуважението да не получа нищо, затова ви моля за тази пренебрежимо малка част от собствеността ви. Чисто символичен жест.
Невени си пое въздух рязко и сърдито и аз я приковах с поглед. „Той само се преструва на безразличен“ — помислих си. Опитвах се да я накарам да прочете мислите ми, да разбере. Това не беше истинското му мнение за Лумина.
— Лумина няма да изчезне в близко бъдеще — заяви Пасус. — Преувеличавате заплахата.
— Трябва да ви припомня, че само преди няколко месеца — каза Тирус — тази планета щеше да се освободи със сила от вашата власт, ако не се бях намесил аз.
— Да, но се намесихте. При това много ефективно. Необичайно ефективно. — В гласа на Пасус трепна странна нотка. — А после… после те ви помогнаха на коронацията. — Чух рязко поемане на въздух, последвано от смях. — Аха! Разбирам. Сключили сте сделка с тях, нали?
— Не съм — отговори Тирус, но не беше убедителен. Не беше очаквал Пасус да се досети.
— Сключили сте сделка с тях и сега възнамерявате да изпълните своята част. Ехе! При така създалата се ситуация Лумина става много по-ценна, не сте ли съгласен?
Невени сви юмруци и погледна надолу, към посоката на гласовете им, така, сякаш искаше да разцепи отдушника и да смаже черепа на Пасус.
За миг Тирус се замисли, след което каза:
— Предлагам ви Ръката на горгоната в замяна на Лумина.
Пасус измърмори нещо, очевидно без да го съзнава. Ръката на горгоната беше много ценно находище на минерали.
Гласът му обаче стана лукав:
— Каква беше сделката? Не, всъщност оставете ме сам да се досетя. Луминарите искат само едно: независимост. Обещали сте им свобода, нали? О, не го отричайте! Познавам тази планета — тя гъмжи от партизани и заблуди как Лумина може да се издържа от собствените си хора и ресурси. Разбира се, че сте им обещали! О, мой скъпи млади Тирус…
— С вас не сме достатъчно близки за такива задушевни обръщения, сенаторе — напомни му студено Тирус.
— Много добре, Ваше величество. Помислете си какъв опасен прецедент ще създадете, ако освободите тази планета. Ако освободите една планета, на всички други Излишни ще им хрумнат опасни идеи. И други ще поискат да се освободят от империята. Най-напред ще се отскубнат онези ценни Излишни, които подкрепят безполезните Излишни, и скоро вие ще се окажете император на безполезна шестзвездна система, която сама по себе си не струва нищо.