Погледнах към суровото лице на Невени. Да, луминарите знаеха това.
— Гледате на ситуацията от грешен ъгъл, сенаторе — каза Тирус. Гласът му омекна и стана убедителен. — Има и друго, коренно различно решение на тази ситуация: да осигурим на тези Излишни такива условия на живот, че да поискат да останат доброволно в империята! Такава империя със сигурност е за предпочитане пред империя, основана само на сила.
Настъпи продължително мълчание.
— Вие сте много млад и идеалистично настроен — каза най-накрая Пасус.
— Стремя се към нещо повече. Искам да направя живота по-добър за всички ни. Не трябва ли всички да се стремим към това?
— Огледайте се наоколо, Ваше величество. Само в този столичен град има повече хора, отколкото са всичките Високопочитаеми в цялата империя. На тази планета живеят четири милиарда души. Четири милиарда! Ако дори една малка частица от тези умове има склонност към науките, а една малка частица от тази частица разбира към какво гледа, това пак означава изумително количество интелект, устремен към една-единствена цел: да използва за свои цели светотатствените оръдия, които вие така безгрижно им връчихте днес.
— Не е задължително технологиите да са светотатствени оръдия. Изучавал съм най-обстойно първоначалната прокламация на Интердикта и заявявам, че има основания да се твърди, че приемаме думите му твърде буквално. Ако луминарите наистина разполагат с такава интелектуална мощ, не трябва ли да приемем с облекчение възможността тези умове да започнат да работят за решаване на проблема с лошото пространство?
— Чух какво казахте по този въпрос в речта си пред Съвета и за… за новата ера, за която говорихте. Научни стремления. Хм. Вашите светотатства са грях само на вашата душа. Аз няма да се правя на свещеник.
— Оценявам го — отвърна мрачно Тирус.
— Вместо това ще говоря с вас като сенатор с император: тази империя се крепи на крайно несигурния баланс между Високопочитаемите, които управляват, и Излишните, които са управлявани от нас. Разполагаме с огромен набор от технологии за унищожение, но тези устройства са в ръцете на малкия брой хора, който представляваме ние — и точно затова управляващи и управлявани живеят в съгласие. Днес вие дадохте на Излишните бази данни; ще приема, че сте невинен до доказване на противното, и ще допусна, че тази информация е свързана само с безобидни неща. Всичко това звучи чудесно, но какво ще стане утре? Утре Излишните ще поискат оръжия. Космически кораби. И ако не им ги дадете, ще се възползват от знанията, които им дадохте днес, и сами ще разработят оръжия. А после ще ги използват. Срещу нас.
— Което ни връща към условията на живот! Сенаторе, те ще разработят тези условия, защото така постъпват човешките същества, когато виждат, че другите имат толкова много, и чувстват, че самите те са преднамерено лишавани от него. Живеем във вселена, чиито граници са буквално безкрайни. Няма никаква причина който и да било в тази империя да познава нуждата. Ако отстраним причината да насочат тези оръжия срещу нас, това няма да се случи.
Пасус се засмя — неприличен изблик на искрен смях, от който изпитах желание да скоча долу в стаята и да го ударя. Той обаче млъкна и каза почти подигравателно:
— Бях започнал да се възхищавам на интелигентността ви, сега обаче вие ми напомнихте, че си имам работа с дете. Те ще насочат тези оръжия срещу нас, защото ни мразят и винаги са ни мразили. Техните потомци ще мразят нашите потомци, така както техните предци са мразили нашите предци, защото дори ако паднем толкова ниско под тях, че да ни стъпчат с краката си, те ще помнят, че някога сме били по-високопоставени. Това, което предлагате, Тирус, ще доведе до ситуацията ние, Високопочитаемите — а вие може и да сте копеле на един Излишен, но въпреки това сте Високопочитаем, — да бъдем смазани от тях. И всичко това в името на смазването на една заплаха „от жизнено значение“, която е „от жизнено значение“ само за планетяните, които не могат да отлетят и да се спасят от нея.
Стори ми се странно как Пасус изобщо не се замисля за тези планетяни. Не изпитваше и капка съжаление към тези, които, както ми беше описал Тирус, щяха да бъдат приковани под небето и безпомощно да гледат как гибелта нараства и нараства, преди да ги смаже.