— Много ми беше приятно да си поговорим — обърнах се към Девини. — Трябва пак да си поприказваме.
Взех нейния бокал и оставих своя там. И всичко свърши толкова бързо, така лесно. Отправих се към Тирус за церемонията с надеждата, че в края ѝ ще сме чули новината — потвърждението за смъртта на най-опасния му враг.
— Много си красива — прошепна ми Тирус, докато се приближавахме към хелиосферата.
— Знам — отговорих аз.
И двамата бяхме облекли рефлектиращи одежди от сребро, преплетено с ивици течен кристал. Аз бях избрала червеникавокестенява коса и по-мургав тен, но Тирус изглеждаше същият, както винаги — блед, с лунички тук-там, умни светли очи и руси вежди, извити под остър ъгъл, над които се спускаше разрошена червена коса.
Миг преди да влезем в Голямата хелиосфера, аз се поколебах. Не ми беше присъщо да съм нервна и всъщност не бях, не точно… Но знаех, че ще извърша нещо скверно: ще вляза в Голямата хелиосфера и ще заема почетно място по време на церемонията.
Тирус се досети какво си мисля. Наведе се по-близо към мен и понижи глас:
— Днес няма да има проблеми с фанатиците. Няма да излъчваме церемонията на живо, затова, ако се случат инциденти, можем да ги изрежем от записа. Пък и доведохме един свещеник специално за церемонията. Това е празник на Излишните, ето защо те са публиката. Ще са по-благосклонно настроени към нас.
Искаше да каже по-благосклонно настроени към мен.
Да, разбира се. До този момент Тирус много внимаваше за всеки свой ход, тъй като беше от хората, които мислят десет стъпки напред, преди да направят една. През последните седмици бавно ме въведе в обществения живот.
Първо разпространи в галактиката записи от драматичната сцена на коронацията, когато заяви любовта си към мен и ме прегърна пред всички, осъждайки баба си да загине на мое място. В записа затворническата ми дреха бе превърната в изящни, изискани парцали, а непигментираната ми коса — в грива от искрящо злато. Приличах не на изчадие, а на загубена принцеса от някоя приказка.
Предаването беше много ефективно в едно отношение: стовари — справедливо — върху Сигна цялата вина за смъртта на император Рандевалд.
Галактиката ме беше видяла само в тези сцени и те се оказаха достатъчни, за да накарат Излишните на техните планети из цялата империя да се зачудят коя ли може да съм, да се запитат какво ли е миналото ми, защо съм се появила в обществения живот. Тирус вярваше, че най-добрият начин да лиши една тайна от силата ѝ е да я облее в блестяща светлина от желан от него ъгъл, да я изложи смело пред погледа на всички, вместо да я крие. След този първи образ продължи по курса си, като ме представи като своята бъдеща императрица — и изчадие — на първия си съвет.
Хиляди души се бяха стекли лично на Валор Новус, централния космически кораб в Хризантемиума, а останалата част от местата в Голямото светилище бяха заети от аватари на светлинни години разстояние. Това беше най-голямата зала в целия кораб и се използваше само по специални поводи, като например първото обръщение на нов император към най-могъщите хора в империята му.
Един от съюзниците на Тирус зададе предварително уговорения въпрос за мен и той даде подготвения отговор:
— Моята годеница ще бъде символ на новата ера, която ще започнем тук днес. Казва се Немезида дан Империан. Някои ще останат скандализирани, задето не възнамерявам да се оженя за жена от елита на тази империя. Нека бъдат! Нека бъдат, защото обичам Немезида повече от всяка друга. Тя е най-честната, смела и достойна кандидатка, която мога да си представя като императрица на тази галактика, и знам, че след време всички вие ще започнете да ѝ се възхищавате така, както ѝ се възхищавам аз.
Предварително се беше погрижил да намалят звука в някои сектори на залата, защото очакваше да избухне буря от възражения. Но повечето от онези, които по традиция възразяваха, не посмяха да направят нищо друго освен да изръкопляскат. При коронацията си Тирус беше взел неколцина хелионисти за заложници. Сега, когато беше обезвредил опасността, която представляваше баба му, възнамеряваше да ги освободи… ако роднините им в Сената му окажеха съдействие за предаването. Затова тези малобройни възражения бързо бяха заглушени, а звукът от съюзниците, на които Тирус можеше да разчита да ръкопляскат, беше увеличен.
Всички важни фигури в галактическата медия „Евридика“ бяха получили лични съобщения от императора. Той беше поздравил всяка една от тях и думите му включваха „кодиран език“, тоест заповедта публично да ме подкрепят най-ентусиазирано.