Всъщност беше дори още по-уязвим, защото сега се бе превърнал в мишена, която всички бяха взели на прицел.
— Ако някой враг възнамерява да предприеме нещо срещу теб — осъзнах аз — или… или срещу нас, ще го направи сега. Това искаш да кажеш.
Тирус кимна.
Обкръжаваха ни много заплахи, но един мъж представляваше най-голямата опасност.
Той не беше просто най-могъщият сенатор в империята и водачът на опозицията, на онези хелионисти, застанали срещу всичко, което смяташе да стори Тирус — беше също така бащата на момиче, което неотдавна бях убила.
— Колко време ще мине, преди сенатор Фон Пасус да чуе за това? — обърнах се аз към Тирус.
Той отвори уста, но в този миг ръкавицата му от паладий започна да вибрира. Идваше съобщение. Тирус обърна ръка, за да види името на изпращача, а аз го разбрах, без да поглеждам.
— Съвсем никакво — отговори Тирус със саркастична усмивка.
После отговори на сенатор Фон Пасус.
3.
Когато за последен път видях сенатор Фон Пасус, той си бе придал вид на достолепен старейшина, може би като преднамерен контраст с дъщеря си, Елантра, която искаше да се омъжи за Тирус. Повечето Високопочитаеми използваха фалшивата младост, но понякога избирателно си добавяха признаци на остаряване, било за да си придадат различен вид, било — което беше по-често срещано — когато се разправяха с Излишните в териториите си. Планетяните нямаха достъп до ботчета за разкрасяване, затова свързваха видимата старост с по-голям опит. По тази причина Пасус не изглеждаше прекалено стар с тази сива коса и късата си брада.
Сега се появи пред нас в холографска форма без тези щети, нанесени от възрастта. Черната му като въглен коса сякаш поглъщаше светлината, очите му бяха леденосини, чертите на сега ненабръчканото му лице изглеждаха изваяни с онази прецизност, която показваше, че ботчето за разкрасяване се е помъчило да му придаде не толкова красота, колкото величественост.
Той падна на колене в знак на формално уважение, преди да се изправи също толкова бързо.
— Ваше величество.
Аз се бях отдръпнала, за да не се появявам в холографското изображение, което виждаше Пасус.
— Сенаторе — каза Тирус с леден тон, — много съм изненадан от промените у вас.
— Ваше величество ме вдъхнови — отговори Пасус. — Почувствах се така, сякаш ми предстоеше първата ми истинска среща с моя император, затова реших, че трябва да последвам примера му и да се представя в нов облик.
Точно така. Той беше един от многото Високопочитаеми, които познаваха Тирус само във фалшивия образ, който той си бе изградил така внимателно — лудият наследник на трона. Не като умния млад мъж, който беше в действителност. Тирус обърна глава и ми предложи ръката си.
Значи искаше и аз да участвам във връзката. Макар че присъствието ми щеше да представлява провокация, той искаше Пасус да ме види.
Застанах до Тирус и се появих в полезрението на Пасус.
— Обаждането ви беше много неочаквано — каза Тирус и взе ръката ми в своята. Послание. Преднамерено послание.
За миг Пасус погледна надолу. Знаех, че студените му очи са приковани в образа на тези две съединени ръце.
— Трябва да ми простите, задето не присъствах на речта ви пред Съвета, както и на коронацията ви преди това. Бях много разстроен от неотдавнашната смърт на дъщеря ми, както е известно на Ваше величество.
— Всичко в тази ситуация беше достойно за съжаление — отговори Тирус със същата дистанцирана любезност, — включително и обстоятелствата, които пряко доведоха до трагедията.
Пасус със сигурност знаеше за какво говори Тирус: Елантра беше убила Сидония и това ме подтикна да убия нея. Челюстта на сенатора потръпна, но след това той се усмихна… или по-скоро оголи зъби като разярено животно.
— Току-що чух за тъжната кончина на зет ви.
Тирус го изгледа с каменно изражение.
— Така ли?
— Моите съболезнования. Каква ужасна трагедия! Сега братовчедка ви остана без съпруг…
— И ще остане така много дълго време — прекъсна го Тирус.
Нещо у мен се вледени. Не ми хареса усмивката на Пасус — усмихваше се така, сякаш току-що бе зърнал нещо, което смяташе да получи, и нямаше да позволи нищо да застане на пътя му.
— Сигурно сте много притеснен. Как са могли ботчетата по сигурността да допуснат токсин толкова близо до Ваше величество? Ами хелиосферата… Е, изглежда, че сегашните ботчета по сигурността не са както едно време. Какво съвпадение — две аварии в две отделни системи в един и същ ден!