За щастие ерцхерцогинята не прояви интерес към мен. Имах възможност на спокойствие да си разреша сама косата и да сплета наново плитките си. Никой не искаше от мен да си вдигна къдриците на кок, та да изглеждам като копие на леля София.
–Няма ли най-напред да си починем малко? – плахо помоли майка ми. – Може би дотогава ще пристигнат и сандъците с дрехите, та Нене да се преоблече, преди да...
–Изключено! – властно я отряза леля София. – Обявено е, че ще бъдете тук за чая. Недопустимо е да карате императора да ви чака. Ще се създаде впечатление, че Елена не държи да се запознае с него.
– Ама тя отдавна го познава – наивно изтърсих аз. – В крайна сметка той ни е братовчед, както и Карл Лудвиг.
Всички глави се извърнаха към мен – чак тогава проумях, че за пореден път съм проявила дързост. Опитах се да замажа грешката си с онази усмивка, която обикновено омилостивяваше татко, и, о чудеса – след миг леля София отвърна на тази усмивка. Мама си отдъхна облекчено, чак корсетът й изскърца тихичко.
– Радваш ли се да видиш отново Карл Лудвиг, Сиси? – любезно попита ерцхерцогинята. Естествено, знаеше за писмата и подаръците, които ми изпращаше младият ерцхерцог. Тя знаеше всичко.
– Но, разбира се – благовъзпитано отвърнах аз и за по-сигурно направих още един реверанс. – Макар че вече почти не помня как изглежда...
– Сиси! – намеси се мама, която очевидно сметна отговора ми за неудачен.
– Остави я – изненадващо ме защити леля. – Нашата Сиси още е същинско дете. Чаровно дете с прекрасни коси. Колко жалко, че твоята коса няма този златистокафяв оттенък, Елена.
Горката Нене. Видях я как се сгърчи. Не беше лесно да угоди човек на леля София. Прехапах си езика и се зарекох занапред да си държа устата затворена. Та нали бях обещала най-тържествено на мама, че няма да я посрамя в Бад Ишъл. Макар понякога да ставаше досадна, Нене беше най-голямата ми сестра и аз я обичах. Бих направила всичко, за да й се уреди въпросът с императора, след като го желаеше на всяка цена.
Чудех се обаче защо сестра ми се е устремила така яростно към тази връзка. Нали по родителите ни виждаше в какво може да се превърне брак, в който двама души встъпват по заповед и без любов. Бяхме осем деца, но никой от нас не беше толкова наивен да вярва, че родителите ни се обичат. Херцогът и херцогинята на Бавария се бяха спогодили – и нищо повече.
Мама се грижеше за нас, децата, а татко си имаше пътуванията, музиката, приятелите и онези тайнствени други деца, за които официално не биваше да знаем нищо. Въпреки това всички бяха наясно, че татко прекарваше с тях времето си след обяда, когато бяхме в Мюнхен. Тогава никой член на семейството не смееше да го смущава в покоите му.
Не исках да живея така. Ако се обвържех някой ден с мъж, щях да го направя единствено от любов. От страстна, изключителна, голяма любов, а не от амбиция и стремеж към слава или власт. За първи път се радвах, че не съм най-голямата. Имах още толкова много време да порасна.
– И така става – оповести в този момент леля София. Тя обиколи Нене от всички страни, сякаш голямата ми сестра беше окичен с награди расов вол, който бе открила на някой пазар за добитък.
Нене понасяше смущаващата инспекция с безупречно самообладание. Само една малка тъмна вена на слепоочието й туптеше нервно. Личеше си, че от всички нас, момичетата, тя е получила най-грижливото възпитание по поведение и държание. За първи път се зачудих дали мама не беше планирала тази женитба доста по-отдалече, отколкото всички ние осъзнавахме.
Пред хотела ни чакаше карета. Пътуването до вила „Елц", която императорското семейство наемаше всяко лято, беше толкова кратко, че едвам успях да мерна река Траун, протичаща отвъд лентата от тучни пасища. Когато слязохме, Нене беше една идея по-бледа, отколкото при тръгването ни.
Госпожа Рьоди ме хвана за ръката, за да не последвам другите в къщата.
– Не искаш ли първо да разгледаме градината, Сиси, преди да влезем вътре за чая?
Погледнах въпросително майка ми – с енергично кимване тя ми подсказа, че забавянето е било уговорено. Възрастните не желаеха да присъствам на срещата между Нене и Франц Йозеф. Не им се разсърдих. Напротив, след пътуването в затвореното пространство на друсащата карета направо копнеех за свеж въздух и движение. След бърза разходка край реката се проснах на тревата и подложих лице на слънчевите лъчи – направо не можех да повярвам на късмета си.
– За Бога, Сиси, ще ти излязат лунички и ще заприличаш на селянка – тутакси се развълнува възпитателката ми.
– По-добре селянка, отколкото императорска булка – изкисках се в отговор аз.