По онова време знаех само едно: чувствах се добре редом с Франц Йозеф. Харесваше ми той да ми прави комплименти за външния ми вид и да казва колко било „шармантно", дето не говоря превзето като Нене. Дори не се ужаси, когато му признах, че обичам туризма и че на драго сърце, при това незабавно, бих се изкатерила на всички планини, които се простират около Бад Ишъл, примамливо огрявани от слънцето. Той тутакси организира такъв излет за двама ни. Нене остана в долината да лекува главоболието си, на което вече не му се виждаше краят. Как можеше да бъде такава глупачка?
С Франц Йозеф прекарахме прекрасни часове в планината. Смеехме се на нашите придружители, които все повече изоставаха, пъшкайки и потейки се, докато самите ние почти не се задъхвахме.
– Бива те в краката като за император, който само седи край писалището и управлява – похвалих го аз, задето се оказа добър другар в катеренето из планините.
– Опитвам се да си почивам, като ходя на лов винаги когато намеря време – обясни „чудото" Франц Йозеф. – В гората зависиш само от собствените си нозе! С кого ходиш на екскурзии? Едва ли с Нене...
– Обикновено татко ме взема със себе си, но мама не одобрява. Казва, че било по-добре да се науча как се държи една дама.
– Според мен е много по-хубаво, че ти си Сиси. Всяка може да бъде дама. Сиси е единствена.
Забързах напред, за да не се налага да отговарям, но запазих думите му като свиден дар. Франц Йозеф беше първият, който не намираше недостатъци на Сиси.
Ала колкото и да ми харесваше да бъдем заедно, аз не забравях, че не е редно да ходя на излети с него, докато сестра ми го чака да я направи императрица. Но пък как да откажа, след като Франц Йозеф изрично беше настоял да го придружа и дори леля София бе изгукала със сладникаво-кисела усмивка: „Върви, върви, дете!".
Франц Йозеф никога не ме наричаше „дете". Неговото „Сиси" обаче не звучеше като „Сиси" на всички останали. Долавях в него някаква особена нотка – смесица от възхищение и обожание. 0бръщението ме ласкаеше и смущаваше сънищата ми нощем. Най-после трябваше да се сложи край на всичко това.
Реших да подтикна Нене към по-голяма активност, един вид като справедливо наказание за собствените ми глупави копнежи. Господ сигурно щеше да опрости тайните ми грехове, ако можех да ги поправя по този начин. Осъществих добрите си намерения в навечерието на големия бал, който трябваше да се състои вечерта преди двайсет и третия рожден ден на Франц Йозеф. Може би беше достатъчно да заявя на сестра ми, че в личния живот Франц Йозеф е много по-мил и по-разкрепостен, отколкото изглежда при официални поводи.
Нене тъкмо си правеше тоалета за важното събитие. Бухналите поли на обсипаната й с перли атлазена рокля я бяха опасали като лъскави снежнобели облаци, а камериерката сплиташе на дебели плитки дългата й тъмнокестенява коса. С помощта на свежи бръшлянови клонки и безброй фуркети тя прикрепи плитките, оформяйки естествена корона около темето на Нене. Така сестра ми изглеждаше още по-висока и по-величествена от обикновено. Чудно красива, но и ужасно плашеща. Особено когато гледаше така строго.
– Да не би да ме съветваш как да се държа с императора, Сиси? – изфуча тя, след като с известни увъртания й изложих съображенията си.
– Знаеш ли, мисля си, че той прилича по-скоро на нас – кимнах доверително аз. – На Лудвиг или на малкия Бърборко. И те не одобряват да се държиш, като че ли всички сме много под твоето ниво. Как да те обикне той, след като го гледаш, сякаш търсиш леке върху униформата му?
Споменаването на братята ни изобщо не омилостиви Нене, а сравнението я накара да изпадне в ярост. Изпод обичайната й бледност избиха червени петна от възмущение.
– Ако имам въпроси, ще се обърна към мама, а не към петнайсетгодишна хлапачка като теб, Сиси. Не си въобразявай, че си пораснала за нула време само защото Франц Йозеф се преструва, че толерира детинското ти поведение.
Сега вече и двете се ядосахме. Та нали бях дошла с най-добри намерения. Не беше удобно обаче да се карам със сестра си пред камериерката, освен това в този момент в стаята нахълта мама, облечена от глава до пети в тъмносин, шумолящ атлаз и колосани дантели. Изглеждаше угрижена и сбърчи чело, когато ме завари при Нене.
Проверих набързо балната си рокля. Беше скромна в сравнение с тоалетите на мама и Нене. Полата ми имаше едва три волана, спускащи се над малък брой долни фусти, а вместо бижута носех на шията си златен кръст на розова кадифена панделка. Тя беше в тон с розовите бродерии върху белия муселин на ефирната рокля, а от вдигнатите ми нагоре плитки не се бе измъкнал нито един досаден кичур. Защо тогава мама ме оглеждаше с такова подозрение, сякаш бях забравила да си обуя обувките?