Не бяха забравили дръзкото му твърдение, че щял да спечели цялата война с една хусарска рота и с един полкови оркестър. Висшата австрийска аристокрация, от която произлизаха повечето офицери, кипеше от гняв от тази нечувана наглост. Духовете се успокоиха едва след превземането на Сараево в средата на август. Австрия отбелязваше първия си военен успех след поражението при Кьониггрец и никой не споменаваше, че го дължи на един унгарец.
За мен отново оставаха грижите за клетниците, които бяха ранени в тази война и лежаха по болниците с разкъсани крайници. Правех всичко възможно да ги подкрепям – не само с добри думи. Дадох идея за основаването на патриотично женско сдружение, което да се грижи за военноинвалидите и за уволнените войници, и посещавах ранени в лазаретите. Никой не подозираше какви сили ми костваше да гледам всеки ден техните страдания и колко засрамена се чувствах.
Кои бяхме ние, „властимащите", че да си присвояваме правото да изпращаме на смърт тези хора? Да ги превръщаме в инвалиди, да лишаваме цели семейства от техните съпрузи и синове? Как ни даваше сърце да ходим по вечери, да се събираме на чай, да вдигаме балове и да уреждаме женитби, докато те умираха заради нас? Още един въпрос, на който никой не можеше да ми отговори.
Златната сватба на родителите ми прекъсна за кратко срещите ми с ужасяващите последици от войната. Цялото семейство се събра на Тегернското езеро и дори мърморещият ми баща, който в последно време не се появяваше особено често редом със съпругата си, бе принуден да се включи в празничната суетня. Почти нищо не ме свързваше вече с него, откакто прозрях колко малко го е грижа за жените от семейството му. Затова пък споделях с цялото си сърце неприязънта му към стълпотворенията и високопарните речи.
Отдъхнах си едва в „Гьодьольо". Предстоеше поредният лов, на поканата ми от Англия се отзоваха не само лорд и лейди Спенсър, но и капитан Мидълтън. Пристигнаха още Мария Лариш и съпругът й, както и обичайният антураж от приятелите ми по езда. Настоятелното ми желание да дойде и императорът обаче удари на камък.
– Постъпваш неразумно – предупредих го аз на сбогуване. – Всички изпращаш на почивка, само за себе си не помисляш.
Честно казано, щях да се радвам да използвам императора като буфер между Рудолф и капитан Мидълтън. Не бях сигурна как ще реагира синът ми на присъствието на англичанина, макар че недоразумението бе изяснено. Вероятно скритото ми безпокойство беше причина в присъствието на капитан Мидълтън да не мога дори за миг да забравя коя съм и къде съм.
След приключването на ловния сезон чувствах умора и странно разочарование, въпреки че Рудолф се държа безупречно, а всички вкупом не можеха да нахвалят прекарването през изминалите седмици. Всички, само не и тяхната императрица.
– Трябва да си потърсите нови цели, милейди – предложи Бей, след като споделих усещането си с него. – Истинският, неподправен лов се нуждае от страна, която да е също толкова естествена и дива като този спорт. Знам само един остров, където това е възможно без ограничения.
– Вашата родина ли, Бей? – въздъхнах аз. – Клюките и присъствието на сестра ми убиха желанието ми за лов в Англия, както знаете.
– Не говоря за Англия, милейди. Имам предвид Зеления остров. Ирландия.
Лорд Спенсър също се превъзнасяше по ирландския лов. Не ми трябваше много, за да се събудят отново мечтите ми. Наистина ли все още съществуваше страна, където да изживея отново прекрасните часове на първите ловни излети с Бей? Страна, достатъчно отдалечена, за да не позволява инцидентни посещения на престолонаследника? Страна, чужда на всякакви австрийски интереси?
– Ще си помисля – обещах аз, а усмивката на Бей ми подсказа, че е отгатнал мислите ми. Вече се бях запалила по идеята.
– Вашата кралица няма да е във възторг, ако замина за Ирландия – опитах се да приземя надеждите му аз.
– Какво я интересуват кралица Виктория пътуванията на някоя си графиня Хоенебмс? – отвърна капитанът, без да му мигне окото. – Кажете ми кога пристигате, милейди. и аз ще тренирам Вашите коне за ирландските препятствия – той ми обясни разликите между високите английски решетки от напречни летви и широките ирландски валове. Преди да си замине, му дадох точни разпореждания.