– Не ме забравяйте, драги – подадох на Бей ръката си за целувка.
Бяхме сами в моя салон, в съседната стая графиня Фестетикс надзираваше събирането на последния ни личен багаж, а силният мартенски вятър фучеше в комина. Рядко се случваше да ни бъдат подарени такива моменти на спокойствие и тишина.
– Как бих могъл да Ви забравя, милейди – той с мъка владееше гласа си. – Знаете, че лежа в краката Ви.
– Досега съм ви виждала само да лежите в рова – опитах да се пошегувам аз, ала усмивката ми се строши като чуплив зимен лед под конски копита и премина в тиха въздишка.
– My queen of the chase – многозначително промълви той.
Разпознах фразата – беше част от стихотворение, което един шегаджия бе съчинил набързо в моя чест по време на ловна вечеря, след като и през онзи ден бях яздила начело на цялата група.
Кралицата на лова. Кралицата на хайката. И за него ли бях само коронована глава, но не и жена? Не и Елизабет?
Припряно издърпах ръката си. Може да беше безгрешен на седлото и да бе спечелил повече състезания по стипълчейз от всеки друг, ала не притежаваше способността да отгатва най-съкровените ми желания. Неговата непохватност ми помогна да си върна самообладанието. Той никога нямаше да узнае колко близо бях до порива да се отпусна в обятията му и да проверя дали може да ме дари и с друга забрава освен с безумната смелост на лова.
– Запазете благосклонността си към мен, Бей – прошепнах аз и извърнах глава.
* * *
– Телеграма ли? Какво значи това? Да не се е случило нещо?
По нареждане на императора бях прекъснала обратния път и се намирах в Лондон с цел да посетя кралица Виктория. Бездруго раздразнена заради това досадно задължение, посрещнах с подозрение неочакваната депеша от Виена. Обикновено телеграфическите известия означаваха нещо лошо. Грабнах припряно плика от графинята и го разкъсах.
Трябваше да прочета два пъти текста, преди главата ми да е в състояние да повярва на написаното. В объркването си потърсих погледа на Мария Фестетикс.
– Рудолф се е сгодил! Те са сгодили Рудолф за Стефания Белгийска, без да ми кажат!
И двете знаехме кои са „те". Императорът, дворецът и не на последно място – моята съименница Елизабет, една от безбройните ерцхерцогини. Нейната движеща сила се открояваше ярко в това съзаклятие. Сестра й беше кралица на Белгия, а самата Елизабет направляваше обществения живот на виенския двор така ловко, както навремето свекърва ми.
Мили Боже, не бях взела насериозно думите на Франц Йозеф, че било време да потърсим невеста за Рудолф. Синът ми беше твърде млад, твърде нестабилен, за да встъпи в брак. При това -брак с едва петнайсетгодишно дете.
– Слава Богу, че не се е случило нещастие – облекчено въздъхна моята придворна дама.
Аз обаче не бях съвсем сигурна.
– Дай Боже да е така!
Достатъчно лошо беше да се сгодиш на петнайсет, когато си влюбена до уши – от наивност, от глупост. Но когато ставаше дума за обвързване, спазарено от бащите през главата на всички участници, то не можеше да завърши другояче освен с катастрофа. Горкият Рудолф.
В последно време го критикувах за някои неща. Едно от тях беше предпочитанието му към пушките и към кървавата сеч по време на лов. Второто – почти арогантното безразличие, с което ощастливяваше с вниманието си безброй дами, за да ги захвърли отегчено след това.
Единствено пред себе си признавах колко се боях, че възпитанието на престолонаследника бе задушило чувствителното сърце на малкото момче, смазано от тежестта на образованието и военните игри. Деликатното, сантиментално дете, което лееше потоци от сълзи заради раздялата с майка си, бе превърнато насилствено в отракан офицер. В момента Рудолф отбиваше военната си служба в 36-и пехотен полк в Прага. Знаех, че би предпочел да изучава естествените науки и че подбираше приятелите си точно сред журналистите от либералните вестници, които бяха трън в очите на баща му. Но нито един от тези проблеми не можеше да бъде решен чрез женитбата с едно белгийско дете!
Защото тази Стефания, която ми се усмихваше плахо, хванала Рудолф подръка, когато се отбих в Брюксел да се запозная с нея, си беше дете.
На четири очи майка й ми призна, че въпросното безцветно създание дори още нямало месечен цикъл – тази злина, от която страдаха всички жени. Кралицата се чувстваше неудобно, аз пък тайно си отдъхнах с облекчение. Ето причина за отлагане на бракосъчетанието, поне на първо време.