Както обикновено, Франц Йозеф намираше опасенията ми за преувеличени.
– Бракът ще се отрази добре на Рудолф, ще го успокои – уверено твърдеше съпругът ми. – Все още се поддава лесно на глупави влияния, много е стихиен и нестабилен. Една жена ще го промени.
Отворих уста и веднага я затворих. Как да възразя на тази потресаващо наивна забележка? Нима собственият брак на императора не го беше убедил, че подобен съюз не решава проблемите, а създава нови? Да не говорим, че обвързваше младеж, подир когото тичаха най-красивите жени в двореца, с едно момиче, чието единствено предимство беше безграничната му невинност.
– Една жена, точно така – въздъхнах накрая аз. – Стефания обаче е още дете, а не жена. Нали няма да ги ожениш, преди нещата да се променят?
Това беше един от редките моменти, когато виждах съпруга ми да се смущава. Той се прокашля и промърмори нещо, от което не ми стана ясно дали неговите съветници, дипломати и министри чисто и просто не са догледали този факт, или са възнамерявали да го пренебрегнат най-безцеремонно.
Така и не разбрах дали Рудолф дължеше отсрочката на моята намеса. Още преди пътуването до Англия той се беше отърсил от детинската си доверчивост. Вече запазваше своите чувства за себе си и никога не се обръщаше към мен за съвет, макар очевидно да ме уважаваше, а понякога дори да създаваше у мен впечатлението, че ме обича и ми се възхищава.
– Виновни са неговите завоевания – разкри пред мен графиня Фестетикс, когато я заговорих на тази тема. – Въпросните дами са го убедили, че не съществува жена, която да не може да притежава. Ето защо той не ги зачита, не ги смята за равностойни.
Дали да кажа на този сърцеразбивач какво смятам за годежа му, на който се бе съгласил, без да протестира? Поколебах се. Бях толкова неуверена, че не смеех дори да се уповавам на любовта на Рудолф към майка му. Та нали при онзи скандал в Англия той бе повярвал на всички, само не на мен? Защо сега трябваше нещата да се развият другояче?
Може би и синът в края на краищата е просто мъж. Ако животът ме бе научил на нещо, то беше, че мъжете мислят само за себе си.
Дистанцирах се от сватбата, която впоследствие беше отложена за май 1881 година. Никой не бе поискал мнението ми по въпроса, затова и нямах намерение да поемам отговорност за последствията. Нещата, които дочувах за престолонаследника, не ми даваха надежди за добър завършек.
Упоритите усилия на Рудолф да се хареса на баща си бяха в ярко противоречие с либералните му изказвания и с някои бунтарски писания, за които се твърдеше, че са плод на неговото перо. Същевременно дворцовата клюка му приписваше любовница след любовница, не пропуснаха да ми донесат и за историята с табакерите. Престолонаследникът ги раздавал на жизнерадостните дами като спомен за любезните им среднощни услуги, а жените се надпреварвали да се хвалят с притежанието им.
Разбира се, Валерия, която силно обичаше брат си, никога не узна за това. Обаче и тя се позамисли над бъдещата му женитба.
– Не ми го побира главата, че е сгоден – призна ми тя.
– Скоро и ти ще си сгодена, миличко – тъжно промълвих аз.
– О, дотогава има много време, мамо! – викна тя и се хвърли в прегръдките ми. – Искам да остана завинаги с теб и татко, толкова ви обичам!
Тази обич беше единствената ми утеха през следващите месеци. Сякаш всички се бяха наговорили против мен. Франц Йозеф възрази остро срещу поредното ми пътуване до Ирландия, така че бях принудена да отстъпя и да замина за Англия. Гостоприемният лорд Комбърмир ми предостави замъка си в Чешър за ловния сезон през февруари и март, ала това ми пътуване сякаш беше урочасано.
Най-напред получих съобщение, че след тежко падане от коня Бей Мидълтън бил дълго време в безсъзнание, а сега бил на легло. После и мен ме налегнаха здравословни проблеми.
Вече не спях така добре както преди, макар че здравата се изтощавах с екскурзии, гимнастика и езда. При влажно време ставите ме въртяха, а доктор Видерхофер, придворният лекар на императорското семейство, угрижено клатеше глава, когато го молех да ми помогне.
– Трябва да се щадите, Ваше Императорско Височество – повтаряше той. – Да яздите по-малко, да живеете по-здравословно, да ядете повече.
– За да стана тромава, дебела и неповратлива? – изсмях се аз. – Що за съвети са това, драги ми Видерхофер?
Но други той нямаше, така че се опитах да си помогна сама. Установих, например, че горещите бани облекчават болките ми, а редовните масажи с масла и билки ги свеждат до поносимо ниво. Въпреки това ловът в Англия ме натоварваше повече от преди. Все по-трудно ми ставаше да яздя весело начело и да олицетворявам спортната, вечно млада лейди, която се движи непосредствено след хайката. Това ме изтощаваше физически и подлагаше на изпитание и без това опънатите ми нерви.