През есента се срещнах в „Офен" с румънската кралица, родена принцеса фон Вид50, която бе предизвикала голям фурор под артистичния псевдоним Кармен Силва, и в нейно лице открих интелигентна приятелка и съмишленичка. Посестрима в поезията, тя насърчаваше усилията ми и за моя радост вземаше насериозно скромните ми опити в стихоплетството.
За мен това беше ново, невероятно преживяване. Кармен Силва ми служеше за пример, ала отказах да публикувам стиховете си:
– След смъртта ми светът може да узнае какво съм писала. Но не и преди това.
Само в стиховете си дръзвах да изразя истинските си чувства, а познавачите на двора несъмнено биха разпознали в някои описания императора и други персонажи. Въпреки всички различия, въпреки пропастта между начина ни на мислене и на живот, аз не възнамерявах да обиждам Франц Йозеф. Той не беше виновен, че имахме толкова малко допирни точки и че ужасно се отегчавах от трезвия му бюрократичен маниер.
Всяко друго поведение би наскърбило и Валерия. Тя обичаше баща си. С него говореше само на немски, докато с мен разговаряше на унгарски. В последно време дъщеря ми предпочиташе да бъде във Виена, отколкото в „Гьодьольо" или на пътешествия. Не биваше да я отделям от баща й повече от необходимото. Нейната ведрост, нейните симпатии бяха неприкосновени за мен. Никой нямаше да я нарани, щях да бдя като орлица над нея, докато имаше в мен искрица живот.
Валерия беше постоянната ос, около която се въртяха всичките ми пътувания и начинания. Винаги се връщах при нея. Все едно дали идвах от лечение в Амстердам или се срещахме в Хайделберг. Дали двете гостувахме на семейството ми в Бавария или предприемахме дълги излети в Бад Ишъл – моето момиче не знаеше умора. Само Валерия беше в състояние да се шегува след петчасов изтощителен преход.
Колкото повече порастваше, толкова повече заприличваше на сестра си Гизела. Странно, но през тези години сходството между двете млади жени ставаше все по-голямо. Бракът се отразяваше добре на Гизела, тя избираше грижливо дрехите си и въпреки ражданията имаше тънка талия. Освен това не беше толкова намусена както на младини.
Валерия обичаше голямата си сестра без предразсъдъци. Тя разцъфтяваше при гостуванията й и забравяше сковаващата плахост, от която страдаше при контакт с непознати. Гордеех се с чаровната си дъщеря и колкото по-голяма и по-грациозна ставаше тя, толкова повече се тревожех за нея.
– Не се страхувайте за мен, мамо – с удивителна прозорливост за страховете ми ме успокои тя, когато се установихме отново в „Хофбург" след посещението на румънската кралица. – По-добре внимавайте някои хора да не Ви използват за собствените си цели.
Досещах се за какво намеква. По зла ирония на съдбата Валерия бе започнала не само да отхвърля всичко унгарско, но на първо място онзи мъж, комуто всъщност дължеше живота си, без да знае това. Бях забелязала какви погледи хвърляше на граф Андраши, когато той седеше на масата до мен при посещението на Кармен Силва в „Офен". Не го харесваше, направо го мразеше, и каквото и да опитвах, тя не отстъпваше на йота от мнението си. Беше забелязала, че той, както обикновено, ме обсипва с безброй съвети и леко завоалирани напътствия.
–Знам как да се пазя от използвачи, миличко – гальовно я успокоих аз. – Но ако намекваш за унгарските ми приятели, нямай грижа за тях. Мъжете като граф Андраши са сред моите най-верни слуги.
–Нито са истински приятели, нито са добри слуги, щом като по тяхна вина Ви разбират погрешно във Виена и Ви обвиняват за неща, които изобщо не са Ваше дело, майко – неочаквано се вкопчи в мнението си тя.
Порастваше с гигантски крачки, а на мен не ми харесваше да наблюдавам това. Опитах се да сменя темата.
–Дай да те погледна... Кой те посъветва да облечеш тази рокля за „Бургтеатър"?
Валерия беше в рокля от шумолящ, нежнорозов атлаз, предназначена за доста по-зрели девойки. Полата й беше умело надиплена, а през тънката като паяжина дантелена гарнитура на деколтето, макар тя да стигаше до брадичката, прозираше късче млада, гладка кожа. Дрехата подчертаваше перфектно предимствата й и това правеше впечатление, защото обикновено се обличаше по-скоро по детински.
–Хубава е, нали? – с леко притеснение приглади талията си тя. – Мария каза да я облека тази вечер.
„Мария" на Валерия беше графиня Лариш-Валерзее, за разлика от моята „Мария", милата ми Фестетикс. Бях я превърнала във втората голяма сестра на моята единствена и досега смятах идеята си за добра. Днес обаче за първи път ме споходиха съмнения. Ако Франц Йозеф забележи колко чаровна и женствена е станала дъщеря му, незабавно ще задвижи въртележката на женитбите. Дъщерята на императора – узряла за брак, кой знае какво ще хрумне на него и на министрите му по темата. Имах достатъчно опит с тях, за да се опасявам от резултата.