– Прави те малко по-голяма, не знам дали ще се хареса на баща ти – промърморих с раздразнение аз. Ще трябва да поговоря с племенницата си.
– Ами че аз вече съм голяма, майко – през смях отвърна Валерия. – Но татко сигурно ще гледа само госпожа Шрат. Откакто я видя в ролята на Лорле в „Селото и градът", е омагьосан от таланта й. Рудолф пък я намира за блудкава. Казва, че не била типичната виенска девойка.
– Разговаряла си с Рудолф? – учудих се аз. Виждах сина си изключително рядко и се изненадах, че Валерия не само се е срещала с него, но и са си приказвали за лични неща.
– Поздравих го, когато пристигнахме – най-невинно продължи тя. – А той бързаше, както обикновено. Знаеш ли, че Виенският университет му е присъдил титлата „почетен доктор"? И какво прави тази откачалка? Измъчва се, че е получил високата чест като престолонаследник, а не като учен. Понякога и той си усложнява живота като Вас, мамо.
– Какви са тези глупости? Животът ми се усложнява от обстоятелствата, а не по мое желание – протестирах срещу безмерната й наивност аз. – Да не смяташ, че го искам?
– Зависи кой как гледа на нещата – Валерия явно държеше последната дума да е нейна.
Изгледах я учудено, а мислите ми литнаха към Рудолф. Понякога ми се струваше, че нарочно избягваме да се срещаме, защото в противен случай бихме видели или казали неща, които можеха да не ни харесат. Обичта ни беше накърнена, но все още бе достатъчно дълбока и искрена, така че никой не би могъл да я разруши напълно. Ето защо и двамата избягвахме всякакви спорове и намеси.
Всички знаеха, че бракът му със Стефания е пълен провал. Свързваше ги единствено малката „Ержи", както нежно наричаха дъщеря му по унгарски маниер, защото Рудолф, за разлика от Валерия, обичаше като мен тази страна. Безспорно Ержи беше най-красивото ми внуче. Рудолф обичаше фанатично момиченцето, а Стефания не пропускаше случай да използва дъщеря му за натиск върху него. На всичко отгоре лекарите бяха установили, че повече не може да има деца. Раждането и последвалата операция бяха погребали завинаги надеждата за престолонаследник.
Всъщност това би бил идеалният аргумент за развод. За него обаче се изискваше не само съгласието на Стефания, но и разрешение от папата и одобрение от императора. Три неща, които Рудолф вероятно нямаше да получи никога.
Вечерта в „Бургтеатър", която събра голяма част от императорското семейство за представлението на „Ръцете на феята", затвърди мнението ми по въпроса.
Стефания, колкото празноглава, толкова и жадна за клюки, подобно на огромната част от императорския двор, бързо бе намерила приятели и съмишленици. Изминалите години и детето бяха променили вида й. Пред виенското общество тя се появяваше като натруфен паун, цялата в скъпоценности, рюшове и коприна. Явно се бе вживяла в ролята си на бъдеща императрица и никога не би склонила на развод.
Рудолф седеше благовъзпитано до нея, но погледът му почти никога не се спираше на лицето й. Очите му се стрелкаха към съседните ложи и към редовете в партера. Вечно в търсене на нова хубавка жертва, която, веднъж сразена, незабавно му омръзваше, той изглеждаше уморен и по-стар от годините си. Аурата му излъчваше меланхолия, безпокойство и недоволство.
Най-вероятно Франц Йозеф виждаше само идеално изпънатата униформена куртка и безупречната стойка на престолонаследника. Императорът държеше на правилната поза и на правилното поведение. Разводът вероятно беше най-доброто решение за Стефания и Рудолф, но той означаваше скандал, а скандалите обикновено бяха грозни и трудни за потулване. Франц Йозеф обаче предпочиташе всичко да е хубаво, простичко и хармонично.
Може би тъкмо затова толкова му хареса госпожа Шрат, която след подмятането на Валерия наблюдавах с особен интерес. Ролята й не позволяваше да се разбере дали наистина има талант. Може би просто играеше себе си. Свежо русокосо момиче, широко отворило сините си очи – заприлича ми малко на праскова. Златиста, сочна, апетитна, да ти се прииска да я захапеш. Доколкото виждах, съпругът ми изпитваше точно такова желание.
Той я гледаше в устата като омагьосан и за разлика от децата ни аз разбирах защо. Госпожа Шрат беше от онзи сорт жени, които биха го направили щастлив. Мила, гальовна, безпроблемна, с ведър нрав и без следа от комплицирани настроения. Изглежда би изслушала съдържанието и на най-скучния документ със същото възхищение и удивление, с което в момента даряваше изпълнителя на главната роля. Жена, която търпеливо очаква съпруга си и със сигурност не би заключила вратата на спалнята под носа му.