Рудолф притисна силно сестра си и нежно я целуна.
– Желая ти всичкото щастие на света, малка Валерия – каза той и се закле, че никога няма да изостави и Франц Салватор.
Коледният празник премина под знака на неочакваната топлота и сърдечност. Рудолф, Стефания и малката Ержи бяха свидетели, когато официално събрахме Валерия и Франц под коледното дърво. На този празник в нашето семейство никога не бе имало толкова вълнуващи уверения във взаимна любов и вярност.
На всичко отгоре Рудолф ми поднесе коледен подарък, който особено ме трогна. Беше купил оригинални писма на Хайнрих Хайне и специално за мен бе наредил да ги подвържат в тънко томче.
– Пак ли книга – критично изсумтя императорът, ала аз с дълбока благодарност прегърнах сина си. Вече бях изгубила надежда, че под отчаяната му напрегнатост все още се крият някакви човешки чувства. Този подарък ми доказа обратното. Колко много усилия и време му беше коствал!
– Това е прекрасен подарък, Рудолф, не знам как да ти благодаря!
– Просто не забравяйте, че много Ви обичам, майко – отвърна той толкова тихо, че само аз го чух.
– Как бих могла? – прошепнах аз и притиснах драгоценната книга към сърцето си.
Може би щеше да се случи чудо и след всичките нещастия и цялата тъга през следващата година да се намери поне малко спокойствие и щастие за всички, които ми бяха на сърцето.
Колко скромна бях станала. Любовта отдавна вече не фигурираше в желанията ми.
29 ЯНУАРИ 1889 – СЕПТЕМВРИ 1898 ГОДИНА
„Във времена на най-жестока скръб...”
– Ако Ваше Императорско Височество бъде така любезна да освободи учителя...
С теми думи развълнуваната Ида Ференци прекъсна урока ми по гръцки – толкова необичайна постъпка, че се ококорих възмутено насреща й. Откъде накъде ще нарушавам учебния ритъм?
– Барон Нопча иска да разговаря с Вас по един спешен въпрос – нервно додаде Ида.
– Да дойде по-късно – никак не обичах да променям плановете си.
– Баронът има новини за престолонаследника, Ваше Величество. Ужасни новини... – тя отвори вратата, отпрати гърка и даде знак на барона да влезе.
Някаква ледена ръка сграбчи сърцето ми и никога повече не го пусна.
Втренчих се в барон Нопча. Чувах думите му, но отказвах да повярвам в смисъла им.
Рудолф – мъртъв? Невъзможно! Малката Вечера51 – също мъртва? Още по-невъзможно! Какво е търсило това нещастно дете в ловджийския замък в Майерлинг? Достатъчно скандално беше, че престолонаследникът има интимна връзка с една 17-годишна, чиято майка навремето е била сред ранните му любовници, а сега и това? Какво се бе случило последната нощ в Майерлинг? Нещастие? Злополука? Драма?
– Отровен, казвате? – строполих се на най-близкия стол аз.
Смъртнобледият управител кимна безмълвно.
– От Мария Вечера? Мили Боже, трябва да кажа на императора.
Докато крачех механично, умът и чувствата ми бяха парализирани. Занесох на Франц Йозеф чудовищната вест за смъртта на единствения му син. Информирах Валерия и заповядах да доведат съпругата на сина ми.
Може би Стефания щеше да хвърли светлина върху мрака на събитията в Майерлинг. Засега знаехме само това, което граф Хойос, приятел на Рудолф, с когото имали уговорка да ходят на лов, бе разказал на барон Нопча. Тази сутрин открили в Майерлинг мъртвия ми син и неговата също мъртва любовница. Според твърденията – починали вследствие на отравяне.
Първоначално Стефания онемя от ужас, после захвана да окайва своята безпомощност.
– Какво можех да направя? – разгорещи се тя, явно се страхуваше да не бъде упреквана за случилото се. – Та аз почти не го виждах. Никога не съм имала влияние над него. През последните месеци се държеше като обезумял. Опитвах се да Ви кажа...
Тя погледна към императора, но той не реагира. Взираше се в някаква точка зад Стефания. Вцепенен, безмълвен, потресен до дъното на душата си.
А Виена вреше и кипеше от слухове. По загадъчен начин вестниците бяха научили за ужасното злощастие. Дворецът се стараеше да обуздава спекулациите – съобщи, че престолонаследникът бил починал от сърдечен удар. Доктор Видерхофер бе изпратен незабавно в Майерлинг, за да прегледа престолонаследника и да уреди докарването му в „Хофбург".
Никой не говореше за момичето. Хойос я бе заклеймил като отровителка, ала остатъкът от разума ми казваше, че това изглежда малко вероятно. Доколкото си спомнях, Мария Вечера беше приятелка с моята племенница. Едно преждевременно развито, лекомислено дете, което си играеше с бъдещето си и с доброто си име. Защо е било нужно да убива най-напред Рудолф, а после и себе си?