Всъщност това благочестиво пожелание не подхождаше на мама. Тя имаше по-скоро практична нагласа и понякога дори мъничко остроумничеше, че била внесла „леко протестантска нотка" в строгата католическа Бавария. Във всеки случай беше жена, която предпочита сама да се справя с проблемите си, вместо покорно да се доверява на Божията помощ. Какво я бе разтърсило така, че да изневери на собствените си принципи?
– Лека нощ, мамо – поклоних се аз и се скатах от майчиния поглед заедно с цветята си.
Застанах насред тъмната си стая, затворих очи и погалих цветчетата на еделвайса. Никога не бях получавала такъв прекрасен подарък.
Двайсет и третият рожден ден на Франц Йозеф се падаше в събота, която допълнително го дари с наистина императорско време. От ранна сутрин слънцето грееше над Бад Ишъл. Както можеше да се очаква, след бала мама и Нене имаха главоболие. Леля Елиза и леля София също страдаха от семейната болест на дъщерите от фамилията Вителсбах. Въпреки тържествения ден всички изглеждаха бледи и раздразнителни.
Единствен Франц Йозеф сияеше.
– Получих от майка ми много специален подарък за рождения ден – събуди любопитството ми той, докато седяхме заедно на масата за обед. – Надявам се, че и на теб ще ти хареса.
– За целта трябва най-напред да го видя – отвърнах предпазливо, отбягвайки погледа му. Твърдо бях решила да не давам повод за критики нито на мама, нито на голямата ми сестра.
– Имай още малко търпение – многозначително изрече той. - Ще ти го покажа, когато останем насаме.
За щастие това в момента не беше възможно, така че ми беше по-лесно да реализирам добрите си намерения. Цялата фамилия обядваше заедно. В другия край на масата Нене си бъбреше с бащата на Франц Йозеф. Сестра ми си придаваше весел и необременен вид. Възхищавах се на самообладанието й. Никой не би предположил, че тази сутрин е плакала, отказвайки да напусне хотела.
Наложи се мама да прояви твърдост.
– Ти си принцеса от управляващия кралски род на Бавария и няма да опозориш родителите си, Елена – с небивала енергичност заяви тя. – Каквото и да се случи в Бад Ишъл, ние сме тук, защото императорът ни е поканил да отпразнуваме рождения му ден заедно с него. И точно това ще направим. С безупречни маниери, ясно?
Е, към Елена наистина не можеше да се отправи никакъв упрек. По-скоро – към малката й сестра, обливана от горещи вълни всеки път, когато Франц Йозеф я погледнеше многозначително. ..както точно в този миг. Поглед, равен на докосване. Бях толкова смутена, че ядох много повече от обикновено. От една страна, защото предпочитах да гледам в чинията си, вместо да се опълча на семейството, и от друга, за да не срещам обидения поглед на Карл Лудвиг, постоянно насочен към мен и изпълнен с упрек.
След обяда леля София бе организирала общ излет до Волфгангзее3. Тя се ангажира и с разпределението на местата в каретите, така че за моя изненада се озовах затворена в много тясно пространство заедно с ерцхерцогинята, императора и Нене. Франц Йозеф седеше насреща ми. Щеше да е прекрасно, ако леля София не се извисяваше царствено над всички нас, подобно на всяваща страх гувернантка. В нейно присъствие дори Франц Йозеф не беше весел както обикновено.
Само Нене се държеше невъзмутимо. Изведнъж се разприказва, сякаш беше решила този следобед да сподели всички клюки на света. Досега почти не бе продумала, а ето че изведнъж се разбъбри, без да спира, за да си поеме дъх. Леля София придоби изражение като това на мама, малко преди да я връхлети мигрената.
Ставаше ми все по-неловко. Нямах представа какво целеше Нене с непрестанното си дърдорене, а погледите, които от време на време ми отправяше ерцхерцогинята, ме караха да мисля, че тя тайно изготвя подробен списък на множеството ми дребни грехове.
Какво й бях сторила? Или и тя ми беше сърдита, задето Франц Йозеф обръщаше такова внимание на погрешната принцеса? Подръпвах нервно панделките на светлата си лятна рокля и все по-страстно желаех този излет да свърши час по-скоро.
Когато най-сетне и това стана, ние се върнахме в хотела, защото нито леля София, нито Франц Йозеф ни поканиха във вилата. Опитах се да потисна разочарованието и да опиша в дневника си рождения ден на императора, но просто не намирах правилните думи. Струваше ми се самонадеяно да търся нещо по-значимо зад комплиментите на Франц Йозеф, а освен това изпитвах глупавото чувство, че госпожа Рьоди чете всеки ред, макар да седеше до прозореца е гръб към мен.