Странно, но през последните дни поведението й се бе променило. Вече не чувах от устата й нито назидания, нито укори. Държеше се с мен, сякаш изведнъж съм станала важна като мама.
Понятие си нямах какво е предизвикало тази промяна в мнението й, ала тя само засилваше странното напрежение, което разклащаше обичайното ми спокойствие. Без моя намеса всичко около мен се променяше, а това ме тревожеше и обезкуражаваше.
Вече наближаваше вечерта, когато мама изведнъж изникна на вратата на стаята ми.
– Трябва да поговорим, Сиси! Оставете ни сами, ако обичате, госпожо Рьоди.
Тя изчака да се затвори вратата след моята възпитателка, а аз не посмях да седна. Нещо се беше случило. Усещах вълнението и едва потисканото напрежение, които излъчваше майка ми. Защо не можеше всичко да остане, както си беше? Изведнъж ме обзе страх, без да знам от какво.
– Току-що ме посети леля ти София. Проведохме дълъг разговор, Сиси – подзе мама и ме хвана за ръцете, които бяха станали леденостудени. – Знаеш какво искаше от мен, нали?
Безмълвно поклатих глава. Не можех да издам нито звук. Ерцхерцогинята не би дошла при някоя от сестрите си в хотела, без да има важен повод за това. Нормалното беше те да ходят при нея в императорската вила. Първото й посещение при нашето пристигане беше само заради Нене – искаше да се увери, че е избрала подходяща снаха за най-големия си син. Какво я бе довело днес тук? Някак не ми се вярваше да е пак заради Нене.
– Ах, детенце – възмутено въздъхна мама. – Щеше ми се малко повече да приличаше на сестра си. Не може да не си забелязала какво изпитва към теб Франц Йозеф, нали? Не е възможно да си го дарявала с усмивки, без да имаш и най-малка...
– Той никога не ми е споменавал нищо, мамо! – сподавено възразих аз.
– Разбира се, нали е порядъчен младеж. Но той е императорът. Никой не казва „не" на императора. Затова той ти дава възможност да вземеш решението си напълно самостоятелно, без външно влияние. Ако не искаш, за това ще знаем само ние двете, леля ти и императорът.
– Ако не искам какво? – прошепнах, изпълнена с предчувствия, макар, разбира се, отдавна да бях наясно накъде водеше този разговор.
– София беше при мен като майка на императора, Сиси. Франц Йозеф я изпратил да попита дали аз вместо татко ти съм съгласна той да поиска ръката ти – отвърна мама и стисна до болка пръстите ми.
– Попитал е теб? – гласът ми вероятно е прозвучал разочаровано, защото мама за пореден път поклати глава.
– Така подобава, дете, нали точно това се опитвам да ти обясня. Той не може да пренебрегне добрите обноски само защото е влюбен до уши в теб.
Почувствах се странно, че чувам това интимно признание от устата на майка ми, а не от устата на императора. Не можеше ли въпреки всичко поне да ми намекне? Или пък аз просто не бях забелязала? А може би наистина бях още твърде глупава и твърде млада?
– Сега всичко зависи от теб, Сиси. Франц Йозеф ще дойде да сподели чувствата си с теб само ако собственоръчно му пишеш, че и ти го харесваш и искаш да го изслушаш – обясни майка ми така прозаично, сякаш въпросът беше кой сандък да ми приготвят за път най-напред. – Желанието му е да вземеш решението си напълно самостоятелно. Никой не бива да те притеснява, камо ли да упражнява натиск върху теб. Той е наясно, че си още съвсем млада и че подобна стъпка следва да се обмисли добре.
Тя пусна ръцете ми и аз нервно се вкопчих в гънките на полата си. В главата ми цареше пълен хаос – радост и шок, любов и страх, копнеж и неохота едновременно. Как да взема решение в това състояние? Към кого да се обърна за съвет? Към мама? Като я гледах, тя всеки момент щеше да избухне в сълзи.
– Не искам да отнемам годеника на Нене – избъбрих едва разбираемо аз.
– Той още не е неин годеник и никога няма да бъде. Иска теб и никоя друга. Съвсем ясно го е заявил на София – отвърна майка ми така жалостиво, сякаш се самообвиняваше за решението на императора. – Ако отхвърлиш предложението му, предпочитал никога да не се ожени и да остане сам.
– О, не! – още един млад мъж, който ще бъде нещастен, защото се е влюбил в мен? Не можех да допусна това.
– Ето, виждаш ли, не може и дума да става за това, разбира се – мама не подозираше по каква причина реагирах така ужасено, но беше доволна от реакцията ми.
– Ама Нене твърдо вярва, че именно тя е годеницата на императора – напомних й аз. – Нали образованието и възпитанието й целяха точно това? Като си помисля за всичките професори, доктори и придворни дами, които я обучаваха, само и само да не допусне никаква грешка...
– Май точно там е била грешката – печално отвърна мама. – Тя вземаше всичките тези уроци толкова присърце, че в стремежа си да се превърне в императрица забрави какво е да бъдеш младо момиче. Франц Йозеф те смята за по-чаровна, по-обичлива и по-привлекателна от голямата ти сестра. Лъгали сме се относно желанията му и сега трябва да се примирим. Въпреки безспорно крехката ти възраст той ти оказва честта да те пожелае за императрица.