– Ама нали трябваше Нене да се омъжи за него – запънах се аз, при което гласът ми прозвуча по-скоро уплашено, отколкото щастливо. – Тепърва трябва да порасна.
– Императорът харесва тъкмо твоята младост – примирено отговори мама. – Влюбил се е в теб. Кръстницата ти го предрече от самото начало.
– Май ми призлява... – прошепнах аз и притиснах длан към разбунтувалия ми се стомах.
Мама се позасмя, но не звучеше много весело.
– Ах, Сиси! Няма ли най-после да споделиш с мен какво изпитваш към Франци? Не го ли обичаш поне мъничко?
Ярка червенина опари страните ми и аз ги покрих с ледените си длани.
– Как да не го обичам, мамо? Толкова е прекрасен, мъжествен и чаровен с мен. Само да не беше император! Смяташ ли, че ще успея да го направя щастлив? Ще сторя всичко!
– Тогава му напиши, че се чувстваш поласкана, че го обичаш и че очакващ предложението му – посъветва ме мама и посочи писалището, където още стоеше моят дневник.
– Веднага ли? – сърцето ми отново се стегна в обръч от страх, породен от това внезапно бързане.
– Но разбира се, Франц Йозеф очаква отговора ти. Един император не бива да бъде каран да чака, Сиси.
Поколебах се, седнах бавно и посегнах към листа хартия. Безпомощно вперих поглед в мама. Тя отново въздъхна и започна да ми диктува учтивите, благозвучни думи, които ми убягваха в този момент и които очевидно подобаваха за случая.
Бях твърде млада, твърде наивна и твърде влюбена, за да проумея, че с подписа си под това писмо се оковавам във вериги за цял живот. За мен беше важно единствено, че на следващата сутрин Франц Йозеф ми каза всички онези неща, за които бе мечтало моето романтично сърце.
Той дойде рано – така и не разбрах какво е казала мама, задето е била принудена още в осем часа сутринта да си направи тоалета заради императора и да изслуша молбата му.
– Нямаш представа колко те обичам, Сиси – екзалтирано ми призна той, щом ни оставиха сами. – Загубих си ума още в първия миг, когато влезе през вратата. Беше толкова сладка, толкова свежа, толкова естествена! Усмихна ми се и моето сърце литна към теб. Виждах само теб!
Потърсих спасение в усмивката, защото гърлото ми беше стегнато, сякаш някой ме душеше, а сърцето ми препускаше като лудо. Омаломощена от неговите и от моите чувства, бях в състояние само да мълча и да слушам. Никога не бях оставала в едно помещение насаме с мъж, като изключим татко и братята ми.
Франц Йозеф ме хвана за ръцете.
– Знам, че изисквам много от теб, Сиси! Високата ми длъжност е огромно бреме, ала ще нося с благодарност всеки товар, който ми възложи съдбата, стига ти да си до мен.
Леката виенска окраска на мелодичния му глас и нежният натиск на пръстите му ме успокояваха повече от думите му. Какво толкова можеше да ми се случи, щом той ще бъде редом с мен и ще ме закриля? Предпазливото докосване прерасна в бурна прегръдка, после – в първата истинска целувка, която отново ми спря дъха. Така значи изглеждала в действителност великата страстна любов, за която досега само бях мечтала тайно!
–Никога не ме оставяй сама, Франци – примолих му се между целувките аз.
– Кълна ти се, Сиси – пламенно обеща той.
Бях достатъчно млада, достатъчно глупава и достатъчно влюбена, за да му повярвам.
ЕСЕН-ЗИМА 1853/54 ГОДИНА
„О, отведи ме в онази далечна страна...”
По време на Августейшия Си престой в Бад Ишъл нашият всемилостив Господар и Император Франц Йозеф Първи предложи с цел годеж ръката Си на светлейшата принцеса Елизабет Амалия Евгения, херцогиня на Бавария, дъщеря на Техни Кралски Височества, херцог Максимилиан Йозеф и херцогиня Лудовика, родена като кралска принцеса на Бавария, след като бе получено одобрението на Негово Величество Крал Максимилиан II Баварски, както и на светлейшите родители на принцесата-годеница..."
На няколко пъти госпожа Рьоди си поемаше дълбоко дъх, четейки ми на глас статията от виенския вестник, която на високопарен официален стил известяваше за годежа ми с Франц Йозеф.
– „Предложи с цел годеж ръката Си" – надсмях се над текста аз, докато закопчавах безбройните копчета на роклята ми за езда с помощта на камериерката. – Аз искам целия Франц Йозеф, а не само ръката му. Как изглеждам?