Напътствия за миене на зъбите? Само това липсваше! Не си представях така живота си на императорска годеница. Исках да ме оставят на мира. Обидно ми беше, дето ерцхерцогинята е открила недостатъци даже по отношение на хигиената ми, ала не дръзнах да занимавам Франц Йозеф с детинските си чувства. Отреденото ни време беше твърде кратко за такива прояви на свръхчувствителност.
За баварския крал годежът ми с императора ме бе превърнал от незначителна малка племенница в политически залог. Вуйчо Макс се възползва от възможността да се представи на императора като роднина и съюзник. Той организира дворцов бал в наша чест, а аз трябваше да изтърпя „Кръга"5 с целия дипломатически корпус, акредитиран в Мюнхен.
Не ми се нравеше особено да протягам непрекъснато ръка, за да я целуват всякакви превзети и закостенели дипломати. Не познавах тези мъже! За какво можех да разговарям с тях? Защо ме притесняваха така? През повечето време стояхме като препарирани и дрънкахме празни приказки. Напразно се бях направила красива за Франц Йозеф, защото почти нямахме възможност да танцуваме един с друг.
Не можехме дори на опера да отидем заедно, без да привлечем всеобщото внимание. Предпочитах да остана насаме с императора, но и в кралската ложа нямахме мира. Всички оперни бинокли бяха насочени към нас вместо към сцената, а аз притеснено се въртях на мястото си и се чудех каква поза да заема.
Но за щастие имахме и дните в „Поси". Бях доволна, задето можех да покажа на Франц Йозеф моята обичана родина по време на излетите ни с кон. Яздех редом с него, есенните листа шумоляха под конските копита, слънцето топлеше гърбовете ни – това ме обезщетяваше за всичко.
Запазих тези драгоценни спомени чак до Коледа, която Франц Йозеф отпразнува заедно със семейството ми в Мюнхен. Отново пристигна с огромно количество подаръци, тъй като на Бъдни вечер отбелязвах и шестнайсетия си рожден ден.
Най-хубавият от всички подаръци обаче не беше нито сребърният сервиз за закуска, нито скъпоценните бижута или портретът на Франц Йозеф, яхнал любимия си кон. Най-много се зарадвах на един великолепен пъстър папагал, който императорът ми донесе от зоопарка на „Шьонбрун"6. Той разбираше огромната ми любов към животните, за мен това значеше безкрайно много.
Последното му посещение през март следващата година премина изцяло под знака на сватбата ни. Този път в Мюнхен бяха организирани толкова много приеми, галавечери и празненства, че ни остана един-единствен ден за излет до „Поси". Затова пък в него участваха всички близки на сърцето ми хора. Дори Нене, която никога не изрази с думи чувствата си от низвергването й в Бад Ишъл. Тя беше станала малко по-тиха, но може би само ми се струваше така, понеже в моя живот всичко се движеше на бързи обороти. По време на излета си бъбреше с Франц Йозеф, сякаш никога не е била отхвърлена в Бад Ишъл. Възхищавах се на самообладанието й.
– На нейно място щях да издера очите на съперницата си – засрамено признах на годеника си аз.
– Точно затова те обичам толкова – подсмихна се Франц Йозеф. – Каквото ти е на ума, това ти е на устата, като свежо пролетно утро си. Ако се бях оженил за някоя като Елена, щях да имам усещането, че съм женен за собствената си майка.
Посмяхме се и едва след много години с горчивина си спомних за тази забележка. И двамата щяхме да си спестим много мъки, ако Франц Йозеф се бе доверил на майчиния си психологически усет, а не на сърцето си.
След това настъпи големият момент. Чеизът на императорската годеница бе опакован в сандъци, а прецизните списъци на стойността и размерите им отпътуваха за Виена още преди мен. Отдавна се бях отказала да се интересувам от подробностите. Главата ми се замайваше само от мащаба на личния ми гардероб: седемнайсет празнични рокли, четиринайсет всекидневни рокли, шест утринни халата, деветнайсет леки летни рокли и още четири великолепни бални роби. Към това, разбира се, палта, шалове, нощници, пеньоари, бонета, шапки, бельо, ризи за къпане и над сто чифта обувки, както и много дузини фини ръкавици, подходящи за всеки случаи. А също и три нови кринолина7, последен писък на модата, корсети, ветрила, чадъри за слънце и много кутии с фуркети, панделки и други дреболии. Кога щях да нося всичко това?
Разбира се, връх на цялото великолепие беше булчинската ми рокля. Ушита бе от тежка бяла коприна, цялата украсена с брюкселска дантела и обвезана със златни и сребърни апликации. Какво ли щеше да каже Франц Йозеф за тази приказна дреха? Дали щеше да я хареса? Дали щеше да хареса мен?