– Свързвам двата края, доминус.
– Знам как се свързват двата края в онзи квартал. Родителите ти очакват друго от теб, сигурен съм.
Кожата между лопатките ме засърбя и едва се удържах да не се почеша. Почесването издава гузна съвест.
– Сабина ми разказа на какви неприятности сте се натъкнали преди няколко седмици край Марсово поле.
Мамка му. Знаех си, че момичето няма да си удържи езика зад зъбите.
– Нищо страшно, доминус – излъгах. – Дреболия.
– Много майсторски си обезвредил двама крадци.
– Преувеличава.
– Рядко.
Тъмните му очи ме огледаха замислено и имах чувството, че погледът му прониква през черепа ми. Мнозина патриции умеят да гледат така, но той печелеше приза. Разбираше всичко за главорезите, разбираше, че съм целунал дъщеря му, разбираше какво бих искал да направя с дъщеря му, ако разполагах с време и равно място и, по дяволите, Версенжеторикс, сега не е моментът тези мисли да нахлуват в дебелата ти глава. Отклоних очи над ухото на сенатора и ги заковах върху нечий бюст – император или просто философ – с надеждата лицето ми да не поруменее. Червените лица издават гузна съвест.
– Бих искал да те назнача за домашен телохранител. – Предложението дойде толкова ненадейно, че успях само да примигна. – Вкъщи е спокойно, но от време на време се нуждаем от охрана пред главната порта. Ще ти предоставя стая в имението, ще се храниш тук и ще получаваш по три туники годишно. И заплата.
Съобщи ми щедрата сума.
Задишах по-спокойно. Едва ли щеше да ми предлага работа, ако знаеше.
– Защо, сенаторе? Много стари войници ще ви служат по-добре. Не съм опитен телохранител.
– Помня как едно дванайсетгодишно момче прониза император, за да защити майка си – каза сенатор Норбан. – Не е ли опит това?
– Беше преди много време.
– Пет години. Цяла вечност наистина. – Оплесканите му с мастило пръсти забарабаниха по бюрото. – Ще съм доволен, ако с подобен ентусиазъм защитаваш и домочадието ми. Имам неколцина врагове, от които очаквам неприятности. Няма да ме убият, разбира се, но току-виж ми попречили да стигна до Сената за някое важно гласуване. А дъщеря ми има навика да скита по странни места. Силна десница до нея няма да е излишна.
– Тя ли ви придума? – не се сдържах да попитам. – Да ме наемете?
– Не. Сабина замина за Баие[11] с втората си майка и с децата.
Жегна ме разочарование. Сабина ме отблъсна в нощта, когато я целунах, както се полага на добро момиче, но пръстът ѝ рисуваше онези бавни кръгове по тила ми, от които косъмчетата по ръцете ми настръхнаха. И други неща настръхнаха, честно казано, но и за това не беше моментът да мисля. Пристъпих полека зад близкия стол.
– ... Сабина предложи да заведе Калпурния край морето за малко – продължаваше сенаторът, забравил за съществуването ми.
– Съпругата ми чака дете – усмивка озари лицето му, смекчавайки неузнаваемо строгите му, сякаш изваяни от мрамор черти – и през първите месеци често ѝ се гади, та Сабина препоръча морски въздух.
Той се осъзна и ме погледна.
– Във всеки случай идеята да ти предложа работа е моя. Хрумна ми, че съществува опасност да станеш бандит. Родителите ти несъмнено не биха го искали, а аз им дължа услуга.
– Хей! – възкликнах. – Не съм бандит!
– Придружаваш пияни момчета по улиците за... какво тогава?
Явно го бях подценил.
– За да се прехранвам.
– Не е кой знае какво препитание.
– Да си телохранител също не е кой знае какво.
– Възприеми го като отправна точка. В тази къща ще срещнеш интересни хора и нищо чудно някои да ти помогнат. Способен млад телохранител може да привлече вниманието на влиятелен легат[12], който да пожелае да го финансира за центурион[13].
– Срещу определени услуги – изкикотих се. – Не, благодаря.
Той си позволи усмивка.
– Съществува известен риск, вярно. Но ползите оправдават риска. Император Траян винаги търси способни млади воини и офицерите му също започват да се оглеждат.
Император Траян. Във винарните се носеха слухове, че скоро ще тръгне на север, към Германия, за да сломи веднъж и завинаги бунтовния цар на Дакия, който носел лъвска кожа. Нямах нищо против да видя император по-отблизо, а не в ложата на арената. Защо пък от работата тук да не излезе нещо, нещо повече от квартира, леност и редовна заплата... Представих си кадифена коса, осеяна с цветя, която изтича между пръстите ми, но примигнах да прогоня този образ.
13