– Тя обича обикновени цветя, а не префърцунени модерни измишльотини – обади се телохранителят. – Казах на онзи негодник трибун Адриан, че душа дава за лилии, от онези най-огромните и най-скъпите, и сега ѝ изпраща цели купища, а тя храни с тях конете. – Изкикоти се и добави: – Не понася аромата им.
– Трибун Адриан?
Нима дядо му очаква да измести мъже като трибун Адриан с изискания му глас, сигурната му блестяща кариера и предостолепната му осанка? Изгубен съм!
Телохранителят го потупа по рамото.
– Успех!
– Благодаря – преглътна тежко Тит и нахълта в библиотеката, преди смелостта да го напусне.
Е... Вибия Сабина не изглеждаше като момиче, ухажвано от половин Рим. Беше я виждал преди, дори ги бяха запознали. Тогава тя стоеше, изискано облечена и мълчалива, до баща си – сенаторска дъщеря като всяка друга. Сега лежеше по корем на пода в библиотеката, преметнала коса през рамо, и гризеше ябълка. Около нея бяха разгърнати карти и тя явно прокарваше линия през тях с перото. Погледна към Тит и той забеляза, че е синеока.
– О, не! – Очите се втренчиха във виолетките. – Няма да понеса още един.
– Моля?
– И ти си кандидат-жених, нали? Съжалявам, не исках да съм груба. Но днес не съм в настроение да ми предлагат брак.
– И аз не съм в настроение да предлагам брак – изненада се Тит от собствената си откровеност. – Защо просто не ме отпратиш да си вървя?
До ъгълчето на устната ѝ се появи трапчинка.
– Не е ли редно първо да разбера кого отпращам?
Той се поклони.
– Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин.
– Вибия Сабина – протегна му ръка тя. Той я пое и домакинята се изправи. – Съжалявам за бъркотията. Планирам екскурзия из Империята и се колебая дали да започна от изток на запад или от запад на изток.
– "Онези, прекосили морето, променят небето, но не и душите си" – отвърна Тит, преди да успее да се възпре.
– Какво?
– Извинявай. Просто цитирах Хораций. Лош навик.
– Ти откъде би започнал? – настоя тя. – От запад? От Британия? Или от изток, от Сирия?
– Опасявам се, че не мога да ти помогна. Не ми се ходи много-много нито в Британия, нито в Сирия.
– О, драги, наистина ще трябва да те отпратя. Искам съпруг, който пътешества. – Остави недоядената ябълка и му махна да седне. – Баща ти ли те изпрати да ме ухажваш?
– Дядо ми. – Тит седна вдървено на ръба на канапето, отбелязвайки мислено колко непринудено се отпусна Сабина на стола срещу него. Около единия ѝ глезен имаше фина сребърна верижка, а краката ѝ бяха боси. – Татко е починал.
– Да, сега се сещам, че съм чувала за него.
– Всички са чували – въздъхна Тит. – Беше велик човек.
– Трудно е да следваш такъв пример, а? – усмихна се Сабина. – Мисля, че и на брат ми ще му е трудно, когато порасне. На момичетата им е по-лесно. Никой не очаква да вървя по стъпките на баща си, трябва само да го обичам. – Плесна с ръце. – Е, да чуем предложението за брак.
– Не каза ли, че ще го отхвърлиш?
– Ще го отхвърля. Съжалявам. Но напоследък колекционирам предложения, та нищо чудно да ти помогна с нещичко. За да не се притесняваш толкова следващия път.
Тит усети как започва да улавя нишката на този странен разговор и свитото му от напрежение сърце се отпуска.
– Откъде се започва?
– Обикновено не се предлага на момичето – обясни Сабина. – Аз съм изключение, защото татко ми позволява да проучвам лично кандидатите. Следващия път най-вероятно ще се обърнеш към бащата на момичето. Ще се престорим, че съм старец, който се мръщи критично срещу теб зад писалището... – Тя изправи рамене и сбърчи сурово вежди. – Сега ми изреди всичките си добри качества.
– Така ли се прави? – Тит облегна кокалестите си лакти върху коленете и се замисли. – Ако ми беше дъщеря, а аз разпитвах ухажорите, бих предпочел да чуя недостатъците им.
– Точка за оригиналност – Сабина отметна косата си зад ушите. – Е? Да чуем слабостите ти.
– Като начало – на шестнайсет съм – подхвана той. – Тъкмо приключвам с образованието си и логично още нямам кариера. Нямам и пари, с изключение на издръжката от дядо. Тоест не мога да ти предложа собствен дом.
– Продължавай.
– Ужасна лепка съм – призна той. – Не съм остроумен. Не съм талантлив. Определено не блестя с външен вид. Никога не успявам да измисля нещо оригинално, затова цитирам другите. Хораций например. Или Катон. Мога да те отегча до смърт с Катон.
– Справяш се прекрасно – похвали го Сабина. – Продължавай.