– Следващия път?
Вдигнах глава от възглавницата.
– Да, моля. – Намести глава върху рамото ми. – Ако не възразяваш.
– Не – засмях се смаяно в мрака. – Но повечето момичета не се изразяват така. Странна птица си, домина.
– Мисля, че вече може да ме наричаш Сабина.
– Сабина... – Внезапно изпитах смущение въпреки спокойствието, което излъчваше притиснатото ѝ до мен тяло. – Не отговори на въпроса ми.
– Какъв въпрос?
– Защо аз? Защо изобщо? Момичета като теб не лягат току-така с телохранители.
Тя се изкикоти дрезгаво с извиращия някъде дълбоко от гърлото ѝ характерен смях, който вече обожавах.
– Ще се изненадаш, но грешиш – отвърна тя.
– Не мисля. Повечето патрицианки пазят всичко за съпрузите си или поне така се предполага. Каква е причината?
– Ти например. – Тя се надигна над гърдите ми в мрака и ме целуна отново. – Ти си много неустоим, Викс.
Копринените ѝ коси прибулиха лицето ми и аз плъзнах длани по гладкия ѝ кръст и забравих въпроса.
Глупаво момче. Вибия Сабина никога не правеше нищо без причина.
ГЛАВА ПЕТА
САБИНА
"Колко жалко – помисли си Сабина, – че Викс не може да лъже."
О, стараеше се, но изобщо не го биваше. Лицето му пламваше, после поаленяваше в тон с косата му, а той пъхаше палци в колана си и започваше да заеква. Последния път, когато го видя да говори с баща ѝ, тя едва се сдържа да не простене гласно.
– Хубав ден, нали? – подхвърли разсеяно Маркус, когато Викс се спусна към носилката, закопчавайки канията на меча си в движение. – Не е толкова горещо.
– Да, доминус.
Сабина се помайваше край носилката, след като получи целувката си за сбогом, и видя как червенината започва да се надига над яката на Викс.
– Разбрах, че лятото тук било много влажно. Жалко, че дъщеря ми настоя да остане в града. В Баие беше по-приятно.
– Намирахме си работа – намеси се Сабина и Викс ѝ хвърли толкова ужасен поглед над главата на Маркус, че тя едва сдържа напушилия я смях.
– Добре, добре. Подайте на куция старец две силни ръце.
Помогнаха на баща ѝ да се качи в носилката. Сабина се надяваше баща ѝ да е твърде погълнат от предстоящото разискване в Сената и да не забележи пламналото лице на телохранителя си.
– Да не си полудяла? – просъска ѝ Викс, когато носилката се отдалечи надолу по улицата. – Няма да се измъкнем безнаказано, помни ми думата.
– Напротив – тя изпърха с мигли вместо целувка. – Довечера ще сляза при теб.
– Къща, пълна с роби, подозрителната ти дойка, дето ти се води компаньонка, всичко виждащата ти мащеха и сенаторът, който знае всичко! – Викс прокара длан през косата си и я разчорли съвсем. – Някой ще забележи и тогава ще настане истински ад.
– Не мисля – успокои го Сабина. – Татко ще се разочарова от мен, разбира се, но се съмнявам да ме накаже с камшичен бой или да ме отлъчи от семейството.
– А аз? Ще ме оковат в някоя галера, защото съм дефлорирал патрицианско момиче...
– Няма, защото няма да те хванат.
Викс не умееше да лъже, но Сабина умееше. Нима не наблюдаваше от малка как баща ѝ обработва колегите си от Сената, за да прокара някой нов закон или указ, толкова вещо, че те не усещаха как ги разиграват като марионетки? Нима не знаеше какви усилия изисква кукловодството, колко грижливо подготвя спектаклите си в Сената баща ѝ?
В сравнение с тях една тайна любовна афера беше детинска игра.
– Е, не точно детинска игра – обясни Сабина на Викс същата вечер, когато ѝ отвори да влезе.
Тя се хвърли върху окъпаното в лунна светлина легло, скръсти ръце зад главата си и се втренчи в него.
– Просто трябва да подготвиш почвата, това е. Например няколко седмици да се преструваш пред робите, че страдаш от безсъние, да се измъкваш често от спалнята си в горещите нощи и да четеш в кабинета на баща си...
– Измъквала си се, за да се срещаш с друг ли? – намръщи ѝ се Викс и скръсти ръце. – Онова кльощаво момче Тит, което толкова харесваш? Не че разбирам защо...
– Не изглупявай, Викс. Наистина четях в кабинета на татко. Трябва да те хванат няколко пъти в невинни простъпки – обясни Сабина. – После си свободен да преминеш към порочните. Едва тогава започнах да се промъквам в кухнята след среднощното четене и да си вземам нещо за хапване, преди да си легна. А кухнята е на дузина крачки от стаята ти.
Устните на Викс понечиха да се разтегнат в усмивка, но той ги възпря.
– И?
– С две думи, нито един роб в тази къща няма да се учуди, ако ме види да се шмугвам в крилото на робите посред нощ, запътила се към кухнята вместо към леглото си.