– Не е сигурно – предупреди я Викс. – Ако се натъкнеш на неподходящ човек в неподходящ момент...
– Принесох жертва на Фортуна да ни дари с късмет – прекъсна го Сабина. – И жертвах много красива перлена гривна за пари в брой, в случай че се наложи да подкупим някой любопитен роб.
– Помислила си за всичко, нали?
Викс се предаде и се усмихна. Свали меча и го захвърли в ъгъла на стаята.
– Защо според теб чаках толкова, преди да се върна от Баие? – Сабина седна и започна да изважда фибите от косата си. – Нямаш представа колко усилия ми струваше да подготвя почвата. Първо се наложи да внушавам на татко да ти предложи работа...
– Знаех си, че идеята е твоя.
– Разбира се, но той трябваше да смята, че е негова, а е много умен и не биваше да прибързвам. – Тръсна глава и косата ѝ се спусна върху раменете. – После разузнах как се предотвратяват бебетата...
Викс се закашля.
– Какво?
– Бебета, Викс. Така се правят, доколкото разбирам. Нямаш представа колко време ми отне да открия какво действа наистина. Калпурния иска дузини деца и не използва нищо, а няма и разпуснати приятелки, от които да почерпиш сведения. Майка ми сигурно е знаела някой полезен трик... както и да е, накрая се наложи да се допитам до няколко услужливи проститутки. Препоръчаха ми песар от Египет. Бил безпогрешен...
Викс се стовари върху леглото и я притисна с цялата си тежест, Разпери ръцете ѝ настрани без никаква съпротива. Целуна ямката между ключиците ѝ – любимото му място – и устните му се насочиха към ухото ѝ.
– Родена си за интригантка, нали?
– О, да.
Сабина го поцелува малко и сетне му заразказва отново за кроежите си. Изпълваше я искрено задоволство, сетеше ли се колко ловко бе действала, и нямаше нищо против да я възнаградят с малко аплодисменти. Разходката до бордея за съвета срещу бебета на места беше страшничка, но пък уличниците се оказаха извънредно услужливи, когато разбраха, че е дошла за информация, а не за някаква екзотична перверзия. Мили момичета всъщност и след като ѝ дадоха буркан от въпросния египетски песар, прибавиха всякакви полезни съвети за предстоящото ѝ еротично преживяване, включително една демонстрация с дървена флейта, която наистина ѝ отвори очите. Викс обаче сякаш се смути, докато я слушаше.
– Даваш ли си сметка в какви неприятности можеше да се забъркаш? – Той се раздвижи неспокойно. – И откога го планираш всъщност?
"От онзи ден, когато ме целуна след надбягванията." Макар че се двоумеше дали да предприеме решителната стъпка до деня, когато чу предложението на Тит. Това мило, непохватно момче с изненадващо спокоен поглед спомена как избираме хората с неподходящи недостатъци... и думите му ѝ въздействаха някак си. А се оплакваше, че никога не успявал да измисли нещо оригинално!
Сабина обаче реши да не споделя тези мисли и се върна на първия въпрос на Викс.
– Веднъж един много мъдър човек ми каза нещо за неприятностите. – Улови го за ръката и преплете тъничките си пръсти в неговите – дебели и груби. – Навличаш си неприятности независимо какво правиш, така че е по-добре да правиш всичко, което можеш.
– Кой го е казал? – Викс наведе глава към нея.
– Не е Платон, бъди сигурен.
– Звучи сякаш аз съм го казал.
– Ти наистина го каза, Версенжеторикс. Преди години, когато се срещнахме за пръв път. – Обви длани около врата му. – Не съм го забравила.
Той се засмя гръмогласно и я сграбчи толкова силно, че дъхът ѝ секна.
– Е, поне оценяваш по достойнство мъдрите съвети.
– Духни лампата – разкикоти се Сабина, когато успя да си поеме дъх. – И ми позволи да пробвам нещо. Имай предвид, че съм виждала да го правят само с флейта...
ВИКС
Сабина. Вибия Сабина.
Хубаво име. Но ми беше трудно да го изричам, независимо колко пъти се промъкваше в стаята ми, независимо колко пъти я прегръщах гола и топла. Сабина. Дори в мрака на нощта езикът ми завалваше неловко името ѝ.
И, милостиви богове, нощите бяха много!
Нищо не може да се сравни с лудостта на младостта. По света имаше по-красиви момичета от Сабина. По принцип харесвах момичета с повече гърди и по-малко въпроси. Но никое друго момиче не ме съблазни и не ме размекна като глина в ръцете си. През повечето време. Ала Сабина не можеше да ми се насити. На мен, Версенжеторикс, син на робиня и гладиатор, и скоро аз също не можех да ѝ се наситя. През дългите горещи, дъждовни дни пристъпвах нетърпеливо от крак на крак пред портата, докато дежурството ми свърши, изгълтвах припряно вечерята – възгореща и лепкава, въртях се в леглото, докато изгрее луната, и когато сянката се вмъкваше в стаята ми и залостваше вратата, половината ми кръв вреше и кипеше и аз се спусках и я притисках към стената. После се изтягахме на леглото и разговаряхме часове наред и това също беше нещо ново за мен. Не бяха разговарял много-много с момичета. Обикновено се кикотехме под завивките и първата ми грижа беше да не ме забележат бащите или братята. А и не бях интересен събеседник.