Много добре.
ГЛАВА ШЕСТА
ПЛОТИНА
Понякога Плотина се отчайваше. Наистина. От четири години съпругът ѝ беше император на Рим, но беше ли се научил на обноски?
– Толкова се радвам да ви видя – промърмори Плотина на сенатор Норбан и съпругата му, когато влязоха в атриума, ала гръмогласният поздрав на Траян заглуши думите ѝ.
– Маркус! Ти, куци кучи сине с ум като бръснач, честита Сатурналия!
Плотина вдигна очи към небето, когато съпругът ѝ стисна сенатор Норбан в мечешка прегръдка. Сенаторът изглеждаше развеселен, след като римският император го пусна да стъпи отново на краката си.
– Милостиви богове, Калпурния, да не би да се каниш да изтърсиш жребчето всеки момент? – Траян млясна звучно бузата на домакинята. – Ако е момче, кръсти го на мен и, ще направя нещо хубаво за него. Не, по-добре го кръсти на по-големия му брат. Не познавам по-добър човек от Паулин. Далеч по-добър е от мен...
Плотина вдигна ръка да даде знак на антуража им. Много гости се бяха събрали на вечерята у сенатор Норбан – сенатори и сенаторски съпруги с фризирани коси, кикотещи се момичета и засмени млади мъже, елегантни пажове, преторианци в червено и златно и постоянната свита на Траян, състояща се от легати и легионерски офицери с груби езици.
– Не бива винаги да се движиш сред рояк войници! – възразяваше Плотина.
– Защо? Така няма опасност да скучая.
И, разбира се, всички войници от свитата му бяха красиви мъже. Личните предпочитания на съпруга ѝ наистина не бяха нейна работа, но нима не можеше да спи с послушни роби като повечето мъже с неговите вкусове? Тогава на празненствата ѝ нямаше да се тълпят огромни здравеняци с груби гласове и ризници.
– Императрица Плотина! – възкликна Калпурния. – Колко прекрасно изглеждате! Ще посрамите и Юнона с тези смарагди!
– Бижутата не ме интересуват – Плотина сведе глава, за да докосне дискретно по страните дребничката съпруга на Маркус в синя коприна. – Нямах никакви, преди да дойда в двореца. Недоумявах как една спестовна жена е способна да преглътне подобно разточителство.
– Е, бижутата ми помагат през последните месеци. – Калпурния погали окръгления си корем, а сапфирите на ушите и около врата ѝ просияха като сини очи в светлината на лампите. – Дрехите вече не ми стават за разлика от огърлиците.
Бременна отново – Маркус определено не си губеше времето. Толкова благоразумен човек, истински гръбнак на Сената, но всички знаеха колко сляпо обича съпругата си (на неговата възраст при това!). Калпурния обаче беше мила жена, макар и склонна към лекомислие. Да не споменаваме разголените деколтета!
– Калпурния, ще извиниш, надявам се, съпруга ми, че изглежда като дрипльо. Така и не успях да го придумам да сложи прилична тога за вечерята.
– По половин ден се задушавам в проклетата тога! – оплака се Траян добродушно. – Знам, че Маркус няма да възрази, ако старият войник загърби протокола в името на удобството.
– Мъже! – Плотина погледна Калпурния с многозначително повдигнати вежди.
Атриумът вече гъмжеше от гости; разхождаха се наоколо и разговаряха; жените и мъжете си разменяха шеги и се смееха звънливо на фона на бълбукащия фонтан в центъра на атриума и трелите на лютните, долитащи откъм нишата. Траян вече се смееше най-гръмогласно от всички, подхвърляше шеги и потупваше със замах събеседниците си по гърбовете.
– Такова дете е! – каза Плотина на Калпурния. – Като повечето мъже, естествено, но някои са по-вдетинени. Може ли да разменим няколко думи насаме? Искам да обсъдим нещо важно...
– Разбира се, императрице. Вино?
– Овесена отвара. Не пия вино.
Не го ли знаеха всички?
Двете жени закрачиха бавно край колоните в дъното на атриума. Калпурния поспираше от време на време да даде нареждания на робите, да прошепне нещо на иконома, да поздрави гост, да се помоли дискретно: "Отиди да спасиш Маркус от онзи ужасен досадник Серван", а Плотина отговаряше с царствено кимване на поклоните, които я следваха като шлейф из залата.
– Става дума за доведената ти дъщеря.
– Знаех си, че ще забележите закъснението на Сабина – сподели тъжно Калпурния. – Сигурна съм, че още се конти. Такива са си момичетата.
Нищо подобно. Плотина никога не се кипреше пред огледалото, дори на младини. Но си замълча. Трябваше да разреши съществения въпрос, и то още тази вечер.
– Искам да поговорим за сватбата ѝ. Не бива да отлагате повече.