Траян отметна глава и се засмя.
– Победи, момче!
– Не съвсем, цезаре. – Викс пристъпи от крак на крак. – Ако имахте щит...
– Но нямах и забравих. Лош навик. Поздравявам те с победата.
– Махна с ръка на телохранителите да се отдалечат и потупа Викс по рамото. – Все пак сенокосният ти стил не е за изхвърляне. Как се казваш?
– Версенжеторикс, цезаре.
Гостите наобиколиха императора с угрижени лица, но той ги отпрати с длан.
– Драскотина, нищо повече. Порязвал съм се по-лошо, докато се бръсна. – Очите му отново се приковаха в младия телохранител. Гледаше го дружелюбно, сякаш са стари приятели след тренировка в гимназиума[20]. – Догодина ще тръгна с легионите си на север, Версенжеторикс. Един тамошен цар плаче да го понапердаша. Нужни са ми добри войници. Винаги ми трябват. Ти ще си истинска придобивка в легионите ми. Искаш ли да ми помогнеш да воювам?
– Може би, цезаре.
Тит забеляза, че Викс се колебае. "Ако тази ръка лежеше върху моето рамо и тези очи се впиваха в моите, сигурно щях да се запиша с песен на уста в легионите. Аз, момчето, готово да го изядат вълците, вместо да стане войник!".
– Може би дрън-дрън, Версенжеторикс – отвърна императорът. – Ще те направя римски легионер. Върхът побеждава острието, не забравяй. – Потупа още веднъж якото рамо и се обърна. – Някой друг иска ли да премери сили с този млад воин? Легате? Млади Тит? Или ти, трибуне Адриан?
– Няма да се бия с него – гласът на Викс прозвуча звънко и презрително. – Кога за последен път са го виждали да си цапа ръцете?
Траян се засмя и гостите му запригласяха.
– Момчето напипа слабото ти място, Адриан. – Императорът прибра оръжието си в ножницата. – Бъди мъж, вдигни меч!
– Благодаря, цезаре. – Заобиколен от разсмени лица, единствен Адриан не се усмихваше. – С перо мога да нанеса по-жестоки рани.
– Моят меч срещу твоето перо – вдигна Викс острието си. – да видим кой ще спечели.
Последва нова вълна от смях и Адриан отвори уста, но за свое удивление Тит усети как от устните му се изплъзва:
– Ще ми покажеш ли няколко удара? – предложи той на Викс.
– Но признавам, че съм безнадежден с меча.
– Ето това е дух! – засмя се Траян и прегърна с една ръка сенатор Норбан, а с другата – Сабина и тръгна към триклиниума.
Адриан понечи да го последва, но някак си го изтикаха настрани... Тит не успя да се сдържи и се усмихна.
Градината опустяваше, гостите се оплакваха, че е застудяло – вече нямаше какви вълнения да ги сгреят, и се прибираха вътре да се почерпят с греяно вино. Викс си беше взел мантията и я носеше, преметната през ръка. Докато си прибираше меча в ножницата, Тит приближи до него.
– Няма смисъл да ме учиш как да използвам това нещо – кимна към оръжието на Викс. – Винаги ще си остана безнадежден случай. Опитвах се просто да отвлека вниманието на трибун Адриан. Изглеждаше готов да си отреже главата и да я изпече на бавен огън, задето ги накара да му се надсмеят.
– Не ми пука дали този превзет кучи син...
– Не биваше да нараняваш императора, младежо – прозвуча женски глас зад гърбовете им, отмерен и дълбок.
Тит се обърна и се поклони много ниско на императрицата. За пръв път я виждаше отблизо – достолепна като статуя жена с много смарагди, висока почти колкото него, тоест наистина много висока. Дълбоките ѝ очи се стрелнаха край Тит и той се зарадва, че остава невидим, когато тя смръщи императорски вежди към Викс.
– Всъщност не биваше изобщо да приемаш да се биеш с него. На съпруга ми може и да му изглежда забавно, но на мен не ми изглежда забавно.
Тя се завъртя на място като статуя, която извеждат от храма, и се отдалечи с плавна походка.
– Императрици! – възкликна погнусено Викс. – Винаги създават неприятности, коварните му кучки! Императорите може и да ти простят, ако ги ядосаш, но не и императриците.
– И колко императрици познаваш?
– Ще се изненадаш, ако разбереш – отговори телохранителят, току-що разкървавил ръката на римския император, и се отдалечи, подсвирквайки си.
20