– Все за някого трябва да се омъжа. – Изглеждаше толкова дребничка в ореола на зимното слънце, с коси, спускащи се по гърба ѝ като първия път, когато я видях. – Какво друго да направя? Да остана завинаги при татко, да чета и да си играя с Лин и с Фаустина? Или да стана весталка? Позакъсняла съм и за двете. Време е да се омъжа, а Адриан ще свърши работа не по-зле от когото и да било. Дори по-добре.
Закрачих напред-назад около фонтана, неспособен да се свъртя на едно място.
– Защо?
– Той иска да пътува. Обеща след сватбата да ме заведе в Атина. И в Тива, а вероятно и в Египет. Навсякъде. – Тя се усмихна. – По-добре е от някой скучен претор, който иска само деца и вечерни пиршества. Ще оставим Рим на политиците и ще обиколим света заедно.
– Не и ако онази кучка императрицата постигне своето – просъсках. – Императрица Плотина ще те държи под чехъл. Ще те проверява по десет пъти дневно да се увери доколко си подходяща за питомеца ѝ. Ако искаш да видиш свят, не се омъжваш за мамино синче, което не напуска града без разрешение от мама.
– Ще се справя с Плотина – каза Сабина. – Все пак тя не може да се мери с императрицата на Домициан.
– Ами аз? – изръмжах.
– Какво ти?
Думите отново ми убягнаха, поне за кратко.
– Какво беше тогава? Просто забавление?
– Не беше просто забавление. – Сабина се загърна по-плътно със синята мантия. – Но как си представяше, че ще продължи, Викс? Ще се ожениш за мен? Дори законът не позволява бракове между патриции и плебеи. А и да позволяваше, ако кажех, че искам да се омъжа за теб, ти щеше да зашариш с очи, както правиш винаги, когато те притиснат в ъгъла, и вероятно щеше да изчезнеш яко дим на сутринта. Затова напусна Британтия, нали? Защото някое момиче е поискало да се омъжи за теб?
Направих се, че не чувам, и се отклоних към по-сигурна тема.
– Ти ме използва.
– За свое удоволствие. Както ти ме използва за същото. – Гласът ѝ звучеше влудяващо спокойно. – Съжаляваш ли?
– Това ще ти е последното удоволствие. – Дръпнах я към мен, зарових пръсти в косата ѝ, а другата ми ръка посегна грубо към гърдите ѝ. – Очакваш ли Адриан да ти предложи нещо подобно? Ще се изненадаш, домина, но ще го заинтригуваш само в гръб – изръмжах яростно заключението, до което бях стигнал още при първата ми среща с Адриан. – Виждал съм как кучият син оглежда робите, идвайки да те навести. И нямам предвид момичетата. Оглеждаше и мен, когато си бях свалил туниката. Твоят Адриан си пада по момчета.
Сабина изсумтя.
– Знам.
Пуснах я рязко и се постарах да не изглеждам като идиот.
– Знам, разбира се, Викс. Калпурния отдавна ме осведоми, че Адриан издържа любовник – по-точно танцьор на двайсет години и много по-красив от мен. – Сабина седна отново на мраморната пейка. – Защо според теб Калпурния и татко се двоумяха за Адриан от самото начало? Искаха да си намеря съпруг, който да ме обича, да имаме деца. Но аз не искам деца и не искам съпругът ми да ме обича. С Адриан ще пътешестваме през деня и няма да си пречим през нощта. Ще бъдем добри приятели и това ме устройва напълно.
Сякаш камък заседна в гърлото ми. Ето го отговора на въпроса, който ме измъчваше още от първата нощ, когато сенаторската дъщеря се вмъкна в леглото ми.
– Затова избра мен, нали? Нарочно! Адриан за съпруг, а мен за жребец...
– Адриан за съпруг, а теб за любов – поправи ме Сабина.
– Не си прави труда да ме залъгваш.
Засновах отново напред-назад, забил пръсти в колана, за да не посегна да я удуша.
– Не очаквах Адриан да ми е от полза в леглото – продължи спокойно Сабина. – Надявах се ти да ми покажеш това-онова. Определено изглеждаше просветен. И подозирах, че и аз ще те заобичам, което беше бонус.
– По интересен начин го показваш – озъбих се.
– Не е така. – Следеше ме с ясни, невинни сини очи как крача. – И аз искам да съм влюбена като другите момичета, Викс. Просто не искам любовта да ме оковава. Адриан като съпруг няма да ме обвързва с нищо, ти като любовник – също. Още повече след като отидеш в легионите.
Това ме разяри повече от всичко, което ми беше казала досега.
– Няма да ходя в проклетите легиони!
– Напротив. Ясно е като бял ден. Такива като теб са духът и плътта на легионите. – Стана и обви врата ми с длани. – Някой ден ще имаш свой легион. Вероятно ще завладееш нова провинция и целият град ще скандира името ти и ще те обсипва с розови цветове.
Сграбчих я за китките, преди да се притисне към мен.
– Спри!
– Няма да застана на пътя ти, Викс. И не искам.
– Млъкни!
– Не разбирам защо си толкова ядосан – учуди се тя. – Аз трябва да съм ти ядосана. Казах ти, че те обичам, а ти дори не си направи труда да ми отвърнеш със същото.