– След като ме използва ли? – изръмжах пак.
– Кой кого използваше, Викс? Всяка нощ идвах в стаята ти, обичах те и не исках нищо в замяна. Ти изглеждаше доволен, че получаваш своето.
Пропуснах последното.
– Ако си въобразяваш, че ще ти позволя да стъпиш в стаята ми...
– Няма да идвам, ако не искаш – въздъхна тя. – Но се надявам да си промениш решението. До сватбата остава цял месец и ми се искаше да го оползотворя.
Отдръпнах се и насочих показалец към нея.
– Сабина – изкрещях името ѝ за пръв път, без да изпитам ни най-малко смущение, – вече не бих те докоснал и с пръчка.
– Откъде ли идва тази поговорка? – замисли се тя. – Защо пък пръчка? Каква пръчка? Защо не дъска или тояга? Трябва да проверя...
Взе свитъка си от замръзналия фонтан и се отдалечи. Втренчих се в нея. Свивах и отпусках юмруци и си спомних нещо, което бях дочул Адриан да казва на императрицата. Сабина изобщо не приличаше на красивата си коварна майка, но наистина ходеше, сякаш краката ѝ не досягат земята. Независимо дали е в залата за пиршества или – в този случай – в градината. Е, спокойно можеше да отлети от живота ми. С Адриан си бяха лика-прилика.
Но когато тази нощ почука на вратата ми, аз, който се бях зарекъл да не вдигам резето дори да ме моли на колене, станах, безмълвно отворих и тя ме прегърна, сякаш нищо не се е случило. Онази нощ не я щадях. Впивах болезнено пръсти в косата ѝ, целувах устните ѝ, докато се подуха, нарочно оставях синини по врата ѝ.
– Обясни ги на годеника си – прошепнах ѝ диво, но ръцете ѝ просто ме притиснаха безмълвно.
– Получи, за каквото дойде – казах, когато свърших. – Сега си върви.
В мрака прозвуча гърления ѝ кикот, който толкова харесвах.
– Викс – засмя се тя, докато си събираше дрехите. – Наистина те обичам.
ПЛОТИНА
– Виждаш, че всичко се разви добре – констатира доволно Плотина. – Знаех си. Скъпият Публий има съпруга и поема по своя път. И двете знаем накъде ще го отведе, нали?
Огромната статуя на Юнона се взираше доброжелателно над главата на Плотина. В Рим имаше много статуи на богинята на небесата, но Плотина предпочиташе тази на Капитолийския хълм в храма на всемогъщия Юпитер. Тук Юнона не беше изобразена като покровителка на жените и брака, която наблюдава поклонниците си като изрядна домакиня, докато те се молят за съпрузите и децата си. Тази Юнона с диадемата и мантията си от козя кожа седеше върху масивен трон до Юпитер и излъчваше строга красота. Юнона, императрица на боговете, както Плотина беше императрица на смъртните.
Плотина дойде в храма веднага след като научи новината, и жрецът отпрати другите просители, за да се помоли насаме. Тя обаче не се молеше. Приседна върху студения мрамор на подиума и си позволи да поотпусне рамене като никога, облегната на огромния мраморен трон на Юнона. После вдигна очи към колосалната статуя и ѝ съобщи вестта. Разбираха се много добре двете – Юнона и Плотина.
– Малката Сабина ще ми стане дъщеря – съобщи Плотина на посестримата си. – Изпратих ѝ перлена огърлица за добре дошла в семейството. Ще я поема лично, ще я обуча за скъпия Публий. Ще ѝ покажа как да смесва виното с вода по негов вкус, какви са любимите му ястия, как предпочита да се държат робите му и как да управлява домакинството му. Тя очевидно изслушва много охотно съветите ми...
Мислите на Плотина се отклониха към момента, когато Адриан бе довел годеницата си в двореца да ѝ съобщят новината.
– Мое скъпо момиче – възкликна Плотина и разцелува Сабина.
– Не мога да ти опиша колко ме ощастливи. Ти ще ми бъдеш дъщерята, която нямам. Ще организирам, разбира се, сватбената церемония и после двамата ще дойдете да живеете в двореца, докато ви подготвим подходяща вила. Къщата на скъпия Публий е крайно неподходяща за съпружески живот...
– На първо време няма да ни трябва дом – отвърна Сабина и се усмихна на Адриан, който я прегърна нежно през рамо. – Заминаваме за Гърция. А после? Кой знае?
– Казва, че ще я заведе в Гърция след сватбата – съобщи Плотина на Юнона. – Една година щял да бъде магистрат в Атина. Но това е нелепо. Трябва да остане в Рим, за да се развие кариерата му, както планирам. Искам да стане консул веднага щом навърши необходимата възраст. Как ще успее, ако се шляе из Атина?
Юнона я изгледа съчувствено.
– Ти имаш синове – продължи Плотина. – Знаеш какви неприятности създават младежите. Скъпият Публий открай време таи безсмислени мечти да обикаля света. От каква полза ще му бъде това за кариерата? Защо не помисли да отпътува, след като стане консул, когато му отредят да управлява провинция. Египет, мисля. Траян няма да възрази, след като скъпият Публий вече е част от семейството.