"В много отношения той е на петнайсет", помисли си тя, наклонявайки глава, та прислужницата да я намаже зад ушите с лавандулова вода. Само уличниците си слагаха парфюм.
"Дали момичето се парфюмира? , запита се Плотина. Парфюмира ли се, ще трябва да премисля отново."
– Готова ли си? – попита развеселено съпругът ѝ. – Ако жена ми се е наконтила, да не караме жреците да ни чакат.
– Знаеш, че не обичам шегите.
Плотина погледна отражението си. Тъмна коса, сплетена спретнато на плитка, покрита с воал, както е редно. Бледо овално лице (без руж и почернени мигли) и надлежно сериозно изражение. Дълбоки очи, нос като бразда и подобаващо тънки устни. Два-три посребрени косъма над слепоочията или така ѝ се струва? Наведе се напред към огледалото с доволно изражение. Не харесваше младостта и младостта не я харесваше. Момичетата не бяха нищо; жените притежаваха власт. Момичетата не знаеха нищо; жените знаеха всичко. На младини Плотина беше дългуреста и тромава, но сега, на трийсет и пет, започваха да казват, че е красива.
– Готова съм.
Стана и улови съпруга си за ръка. Беше висок, но не ѝ се налагаше да вдига глава, за да го погледне в очите. Плотина отстъпваше по ръст само на най-високите мъже в Рим и това ѝ доставяше удоволствие. Всички небесни богини бяха стройни, нали? А Плотина обичаше да взема пример само от най-възвишените и най-великите.
Е, не би следвала примера на коя да е богиня. Равняваше се с Юнона, разбира се, царица на небесата и винаги безукорна, но други не бяха толкова порядъчни. Изгледа неодобрително статуята на Венера, когато влязоха тържествено в храма. Венера – къдрокоса празноглава кокетка и статуята ѝ го изобразяваше много точно. "Ако бях Юнона, не бих се примирявала с шавливата богиня на любовта и прищевките ѝ." Дори боговете трябва да държат в ред домовете си. В дома на Плотина цареше безупречен порядък.
Жрецът вдигна ръце с бокал младо вино, помоли се за добра предстояща реколта и благодари за обилния урожай. Съдейки по поруменялото му лице, беше започнал да дегустира виното преди няколко часа. "Ще назнача нов жрец", реши Плотина. Не че някой слушаше молитвите му. Мъжете пристъпваха от крак на крак, нетърпеливи да се докопат до виното; момичетата се кикотеха, закрили лица с длани; матроните си наместваха празничните венци. Съпругът ѝ си разменяше шеги с телохранителите.
– Дай пример – сръга го тя с лакът и приведе демонстративно глава, когато жрецът заприпява последната молитва към Венера и Юпитер.
Всички в храма сведоха припряно глави. Включително момичето със светлокестенява коса, което Плотина забеляза още щом влезе в храма.
Момичето.
О, какво терзание! Тя ли е достойната? Потеклото ѝ, разбира се... от майчина страна имаше какво да се желае, но несъмнено баща ѝ – сенатор Норбан – компенсираше пропуските. Лицето ѝ – скромно и с правилни черти. Не се изискваше да е красива; всъщност красотата по-скоро би била пречка. Лекомислието и суетата често вървят ръка за ръка с красотата, а избраничката на Плотина трябваше да притежава преди всичко сдържаност и достойнство. По тези съображения вече отхвърли две кандидатки. Плотина я наблюдава няколко минути, докато жрецът се молеше монотонно, но момичето стоеше спокойно, не се въртеше като връстничките си и не оглеждаше тоалетите на приятелките си. Сдържана – това беше добре. Стоеше почтително зад баща си със сведени очи – уважава възрастните, отлично. Плотина щеше да я възпита, да я насочи по правия път, да я обучи. Носеше друха от тъмночервена коприна. Е, осемнайсетгодишните са твърде млади за коприна, но баща ѝ се славеше с прекалената си снизходителност. И поне ръцете ѝ са покрити.
Момичето погледна към малката си светлокоса сестра, която се въртеше нетърпеливо до нея, и сложи показалец пред устните си да я усмири. Справя се с деца – много добре. Избраницата на Плотина ще трябва да ражда деца. Плотина щеше да ги възпитава, разбира се, лично щеше да се погрижи за образованието и морала им. Е, образованието на момичето... това вероятно щеше да създаде проблем. Сенатор Норбан се славеше не само като твърде снизходителен баща, но и беше образовал най-голямата си дъщеря далеч над общоприетите стандарти. И защо? На коя жена ще ѝ потрябват Омир и Есхил на практика? За щастие, третата съпруга на сенатор Норбан въведе доведената си дъщеря в изкуството на домакинстването, та излишното образование вероятно не представляваше чак такъв недостатък. Все пак щом се появят бебетата, книгите ще потънат в забвение.