Докато Какс говореше, кожата на лицето ѝ се смрачаваше до наситени индигови ивици, които преминаваха от края на гребена ѝ до брадичката и около всяко око.
— Какс, лицето ти… каза Еверет.
— Вие наричате това плач.
Капитан Анастейзия даде знак на Еверет да я последва надалеч от големия прозорец, а после призова и екипажа си с пръст.
— Еверет — прошепна тя, — какъв е планът ти?
— Помните ли Битката при „Абни парк“? — започна той. — Помниш ли как се измъкнахме оттам, Сен?
— Извика портал с помощта на телефоно-комптаторо-нещото си. Зареди координатите зад един надгробен камък и направихме скок — каза Сен.
Еверет им показа айфона си.
— Джиджу са копирали Инфундибулума. Съвсем точно, с всеки последен детайл. Което означава…
— Че ти можеш да контролираш техния Инфундибулум — обади се Макхинлит. — Само че там има цял рояк кораби на Джиджу. А това тук е само твоят свят, момчето ми. Какво остава за нашия.
— Всички те се направляват от командния кораб — каза Еверет. — Така са успели да направят едновременен скок. Защото са получили командата от Императрицата.
— А ти просто трябва да изпратиш командата до нейния кораб…? — попита Шарки.
— И всички ще изчезнат — отвърна Еверет. Той разклати телефона си. — И имам сигнал!
— Ще изчезнат къде? — поиска да узнае капитан Анастейзия. Гласът ѝ беше равен и твърд. — Къде ще ги изпратиш?
Еверет преглътна.
— Обратно — каза той.
Еверет видя как лицето на Какс промени цвета си, а гребенът се надигна за част от секундата, преди да изстреля стрела към него. Блясък, шумно дрънкане и стрелата се впи в тавана. Сен вдигна юмрук. Един бумеранг долетя до ръката ѝ. Едно помахване на ръката, и бумерангът се разпадна на съставните си ботове и се сля с бръмчащия рояк от ботове около топката на бойния жезъл на Генкралиците. Тя се завъртя напълно към Какс.
— Няма да изпратите народа ми в огъня — каза Какс. — Моята майка, сестрите ми. Няма да ги върнете там.
— Няма да докосваш Еверет! — извика Сен. Какс изсъска и се сниши в бойно приклякане. Сен улови бойния жезъл с две ръце и го вдигна над глава: — Мога да работя с играчката ти. Толкова добре, колкото ти. На този кораб има само една принцеса. И познай какво? Не си ти.
— Ще те нарежа и изкормя от горе до долу, маймуно — изпищя Какс.
— Мистър Шарки, възстановете реда! — извика капитан Анастейзия.
Изстрелът от пушка прозвуча оглушително в ограниченото пространство на мостика. Стърготините и сачмите от пушката заваляха по Еверет като сняг. Във въздуха замириса остро на барут. Едната пушка беше изпразнил в тавана. Другата беше насочена към Какс.
— На моя кораб няма нито нарязване, нито кормене и абсолютно никакви принцеси — прогърмя гласът на капитан Анастейзия. — Достатъчно насилие. Достатъчно убийства и кръв. До гуша ми дойде. Мистър Синг: не възнамерявам да способствам геноцид. Искаш да изпратиш милиарди живи същества в експлодиращо слънце. Ще унищожиш цялата раса Джиджу… всички с изключение на едно от тях. Тя е там, пред теб. Последната Джиджу. Еверет, по този начин няма да се различаваш от Императрицата на слънцето. В никакъв смисъл. Трябва да има някакво решение, което няма да избие милиарди. Хайде, Еверет. Мисли бързо. Мисли по-качествено.
Сен не сваляше бойния жезъл. През ореола на Какс преминаваха вълни. Пушката на Шарки беше неподвижна и неотклонно насочена.
Мисли, Еверет, мисли.
Еверет се вторачи в оръжията, които държеше. Паноптикона. Инфундибулума. Телефона. Скоковия пистолет.
В главата му нямаше една мисъл. Просто се взираше, без да вижда.
Десет свята. Милиарди животи. Хора и Джиджу.
Никой не мърдаше. Времето охладня и замръзна.
Мисли, Еверет. Мисли!
И после го видя. Беше точно пред него. Стоеше си там от векове.
— Мога да го направя — каза той. — Пак ще ми трябва само едно телефонно обаждане.
— Народът ми — настоя Какс.
— Няма да ги върна обратно. Обещавам ти.
— Какво ще направиш?
— Ще ги изпратя навсякъде. Скоковият пистолет. Той ми подсказа идеята. Изпраща обекти в случайни паралелни вселени. Мога да направя точно това. Мога да изпратя команда през Инфундибулума на императрицата, която ще изпрати всеки от корабите на Джиджу в случайни паралелни вселени.
— Направи го, мистър Синг — каза капитан Анастейзия.
От гърлото на Какс се изтръгна дълбоко ръмжене.
— Потрепнеш ли и с мускул, гневът ми ще се стовари върху ти — оповести Шарки.