Каквото и да беше решението му, нямаше да бъде онова, което тя иска.
Телефонът на Еверет М започна да изпълнява „Суидиш Хаус Мафия“: Райън.
— Това са Джиджу, нали? — попита Райън.
— Да.
— Онова нещо е огромно…
— Райън, трябва да се обадя на мама. Не зная колко дълго още ще функционира мрежата.
— Разбира се, разбира се.
— Рай, събери всички, които можеш, и ги изведи от Лондон.
— Татко е на работа…
— Направи всичко възможно, Рай. Трябва да звънна на мама. Ще поддържаме връзка.
Еверет М избра номера на Лора.
— Еверет, къде си? Добре ли си? Прибирай се веднага у дома.
— Мамо, Вики… Виктъри-Роуз у баба ли е?
— Не, с мен е, миличък. Еверет, прибирай се.
— Идвам. Мамо, трябва да напуснем Лондон. Отидете в леля Стейси.
На Земя 4 сестрата на Лора живееше в Бейсингстоук, място, което Еверет М винаги бе намирал за толкова отегчително, че в обратнопропорционален смисъл придобиваше странно интересна аура. Точно сега беше най-безопасното място, за което се сещаше. Извънземните никога не превземаха Бейсингстоук. Но първо трябваше да се измъкнат от Лондон. И това можеше да се окаже големият проблем.
При ударилите се коли бе избухнал спор. Витрината на магазин за дарени стоки внезапно се натроши и рухна на безброй захарни зрънца. Звукът разтревожи тълпата. Засвириха клаксони, шофьорите започнаха да опитват маневри, за да освободят хванатите си в капан автомобили. Един велосипедист забърса странично огледало, докато правеше опит да преодолее набелязания заплетен маршрут през задръстването. Избухна друг спор. Стара дама извика, жена се разкрещя за бебето си, внимавайте с бебето ѝ! Повишаваше се тон. Тревогата се предаваше от човек на човек и внезапно хилядата души по „Грийн лейнс“ се слепиха в едно: тълпа. Искаха надалеч, навън, у дома. Стълпотворението се завихри и устреми. Още една витрина избухна навътре. През главите на хората Еверет М зърна изплашеното лице на Нуми, приклещена от човешката преса на входа на кафене „Русалка“.
— Мамо, ще дойда след малко. Първо трябва да свърша нещо.
— Еверет…
— Ще ви намеря. Наистина.
Еверет М затвори очи, задейства мислено приставките си и с един скок се озова на покрива на най-близката кола.
— Ей! — изрева шофьорът на едно пежо, докато Еверет М скачаше леко от покрив на покрив.
— Какво по…
— Какво прави тоя, какво прави?
— Не можеш да…
Но повечето хора викаха един срещу друг, бутаха се и се блъскаха, протягаха ръце между приклещени тела, посягаха към… посягаха към какво? Еверет М не виждаше каквото и да е, за което можеха да се хванат, да се уловят като за здрава котва. Изгубила ума си жена с двойна бебешка количка, бе закъсала на входа на един магазин, ридаеше открито, ужасено. „Грийн лейнс“ бе посипана от натрошено стъкло от витрини и автомобилни прозорци.
Защо постъпват така? — запита се Еверет М. В небето има извънземен кораб град, а те правят всичко на сол. Препускаше от кола на кола, бърз, лек и силен с помощта на своите Трин приставки. Джиджу са там горе, каквото и да е това нещо, а ние се обръщаме един срещу друг. Всеки за себе си.
— Хлапето…
— Спрете хлапето…
— Не може да…
Еверет М скочи от покрива на едно мини пред кафене „Русалка“, като разблъскваше хората от пътя си. Мъж с обръсната глава в закопчано догоре яке върху суичър му прегради пътя, блъсна го здравата. Еверет М остана непоклатим като планина. Мъжът се поколеба стреснато, а после опита да събори Еверет М. Момчето сложи едната си ръка на гърдите му и го удържа надалеч от себе си.
— Не — каза той.
Захрани с енергия приставките си и раздели тълпата като водна повърхност.
— Нуми!
Чула името си, тя вдигна очи. Еверет М пристигна при входа на кафенето.
— Добре ли си?
— Всички ме изоставиха — каза тя. Очите ѝ бяха разширени от шока. — Най-добрите ми приятелки. Просто… ме изоставиха. Просто ме изоставиха.
— Ще те отведа у вас — произнесе Еверет М. — Обещавам. Нуми… всички онези неща, които наговорих… трябваше да ги кажа. Но не са истина. Казах ги, само за да бъдеш в безопасност.
— Еверет, моментът не е подходящ.
Тълпата вече се бе натъпкала плътно и преливаше в паника. Паникьосаните тълпи бяха ужасяващо нещо. Можеха да пострадат хора. Да загубят живота си. Пищящата стара дама, изплашената майка с близнаците, как само му се искаше на Еверет М да им помогне. Но не можеше да спаси всички. Това беше другата страна на могъществото: вината. За онези, за които не можеш да бъдеш от полза.